Г -жа Александра Иванчева е директорката на детска градина „Първи юни“ в Плевен и веднъж, насред важните служебни задачи, телефонът ѝ започнал упорито да звъни, разказва ТimeHeroes.org. Непознат номер. Набира, изчаква да звънне и затваря. „Кой пък е това сега,“ казала си г-жа Иванчева и, без да подозира нищо, върнала обаждането. Отсреща се чуло кратко, делово и толкова сериозно, колкото може да бъде само когато си на 10: „Вальо съм. Може ли да дойда?“.
Почти сигурно, на две педи от Вальо в този момент са се намирали също Цвети и Ели, а тримата заедно правят страхотен екип доброволци, които по своя собствена инициатива решават да организират занимания и игри за малките от детската градина. Тяхната любима детска градина. Както става ясно от проведения по-горе телефонен разговор, въпросът не търпи отлагане.
Няколко месеца по-късно, когато вече отдавна си имат телефоните с г-жа Иванчева, тримата са ѝ звъннали рано-рано в напечената от юлско слънце сутрин, за да им помогне да пренесат част от материалите за днешната им доброволческа дейност – около 50 броя водни бомби, които, както се оказва, доста тежат.
Но преди да разберем какво по-точно е тяхното предназначение и начин на употреба, стискаме за здрасти ръце с Цветомила Симеонова, Елеонора Начева и Валентин Петров. Трима бъдещи петокласници, трима най-добри приятели или просто три хлапета от квартала – като всички други, и не съвсем.
- Привет! Бихте ли се представили накратко?
- Цвети: Аз мога да кажа, че Ели и Вальо са истински приятели. Не е да ми се обадят, да кажат „Айде да излизаме!“ и после да ме зарежат ей така…
- Ели: Само някой път се е случвало, защото са ме настройвали срещу нея. А пък Вальо винаги прави смях, забавлява ни…
- Вальо: Когато са се скарали, ги сдобрявам.
- Ели: Ама не много добре. Един път така се сбихме, че чак си скубахме косите…
- Вальо: То това е приятелско нещо. За мен и Цвети, и Ели са много добри приятелки. Харесвам в тях това, че не ме изоставят. И че ме разсмиват. Само малко се дразня, че Цвети постоянно…
- Цвети: Внимавай какво ще кажеш…
- Вальо: …командва.
- Цвети: Аз?!?!
- Как си прекарвате лятната ваканция в Плевен?
- Вальо: Разхождаме се, ходим на кино, по центъра…
- Ели: Онзи ден ходихме на фонтаните и си топихме краката!
- Вальо: Излизаме на площадката.
- Ели: Караме кънки, ролери, тротинетки…
- Цвети: Ходим в мола някой път.
- Ели: Гледаме дрехи, фонтани, такива работи. И е забавно. Все пак сме заедно.
- Цвети: Не е като да си сам и да си седиш вкъщи.
Обратно в двора на детската градина. На сянка под дървото вече са строени в кръг дузина жълти пластмасови столчета. „Вижте Вальо как се е погрижил! Какво хубаво местенце ви е измислил,“ казва г-жа Снежана Стоева, докато публиката от 4-5-годишни слушатели усърдно се настанява.
Г-жа Стоева от самото начало приема тримата млади доброволци като свои реални сътрудници и с радост ги включва в класната стая на Първа група.
А сега затаяваме дъх и слушаме приказката за Ежко Бежко и Кума Лиса, която уж знаела 220 хитрости, но когато пъдарят ги заварил в лозето…
В крайна сметка Ежко на два пъти спасява положението с единствените две хитринки, които владее, за да даде поле за обсъждане на въпроса: Помагат ли понякога хитростите, особено когато трябва да се измъкваме от беда?
Четенето продължава с приказката „Подаръкът на змията“, а по същото време в групата на г-жа Дида Тодорова пред децата се изправят Ели и Цвети с три рисунки-загадки. С г-жа Тодорова нашите герои си имат ясна уговорка – да идват тогава, когато имат свои идеи за занимания.
И ето, днес те носят собственоръчно нарисувани: дърво без корона, слънце без лъчи и паун без опашка. Задачата на дребосъците е да отгатнат какво липсва във всяка картина, след което идва най-веселото – да си намажат хубаво ръчичките с боя и да довършат рисунките с отпечатъци.
Цвети и Ели се разпределят по масите и хващат четките. Вальо пристига след малко, за да се включи в момента с раздаването на мокри кърпички за успешно отпечаталите се.
Как ви хрумна да организирате занимания в детската градина?
- Вальо: Един път дойдохме да си видим госпожите и си спомнихме как идваха родители да ни четат приказки. И Цвети каза „Искате ли да питаме дали може и ние да прочетем приказки на децата?“.
- Цвети: Да направим доброволно четене. Зимата идвахме всеки ден да питаме кога може, кога може, кога може…
- Ели: И с това всичко се разви по този начин.
- Как научихте думата „доброволец“?
- Ели: Във "Фейсбук" имаше деца, които ги награждаваха за това, че са доброволци, че са направили някакви неща. Аз прочетох такива статии и разбрах оттам.
- Цвети: Да, разбрахме, че е хубаво да си доброволец някъде и нещо да правиш.
- Ели: Общи, големи проекти.
- Откъде ви идват идеи за заниманията?
- Вальо: Сядаме и мислим.
- Цвети: На когото каквато идея му хрумне.
- Ели: И си имаме едно специално тефтерче. Там си пишем мисли и всякакви неща, които можем да ги направим в детската градина.
- Цвети: Някои идеи ги гледаме от един сайт, но повечето пъти ние си ги измисляме.
- Ели: Аз например просто много обичам да си играя с деца. Децата са малки и им се играе. На големите нищо не им се прави, ами само си ровят телефоните…
- Цвети: А тези деца се съгласяват. Ние измисляме идеи, които и на тях да са им забавни, и на нас да са ни забавни. И те много добре ги възприемат. Дори питат кога пак ще дойдем и като им кажем, че не знаем, те почват да настояват: „Елате утре! Елате вдругиден! Елате след малко!“
Г-жа Иванчева е присъствала, без въобще да се обажда, на сесията с боите, но вече не може да сдържи професионалния си коментар.
„Много добре им се получава, наистина, защото игровите подходи са основните. А кой може да ги осъществи по-истински от самите деца? Сега забелязвам – те са напреднали в умението да намират общ език в общуването с малките, така че да ги стимулират да мислят и да проявяват въображение…”
„Работят в сътрудничество, всеки показва по една картина – бързичко, какво е това, какво може да се добави? За малко се появява загадка и нищо повече не се обяснява. Това е такава хубава техника, която веднага провокира представите в съзнанието да се раздвижат,” продължава г-жа Иванчева.
„Хубаво е също, че оставиха децата да си изберат дейност по сърце. После, „ученето чрез правене“ е много важно при нас – децата имат действено мислене. Те учат, като правят нещо с ръцете си, с пръстите си. Кой се сети да го направи това с отпечатъците – не знам, но беше чудесно!“
Напред към водните бомби! Цвети, Вальо и Ели помагат с поставянето на шапки по всички глави и повеждат народа към задния двор.
Бърз спор кой от тримата ще раздава бомбите, кой ще държи обръча, през който те трябва да се хвърлят, и кой ще размахва знаменцето за старт.
Бурно пляскане и всеобщо скандиране „Вод-ни бом-би! Вод-ни бом-би!“ Готови? Момент, кратък инструктаж: всеки, който е метнал бомба, отива на сянка на тревата, наблюдава, аплодира и вика „Браво!“ при сполучливо попадение.
Всичко ясно? Старт!
Действието се развива светкавично. Някои леко се окъпват, други не успяват от първия път да засилят балона толкова, че да се спука при приземяване, трети са абсолютни шампиони.
Най-важното обаче е, че: „Всички спе-че-лих-ме! Всички спе-че-лих-ме! Почти всички, де.“
Момент на затишие, преди да изригнат следващите скандирания: „Ще дърпаме въ-же! Ще дърпаме въ-же! Юхууу! У-ра! У-ра!“.
Резултатът е 1:0 за шесторката на момичетата. Отборите спортсменски се поздравяват. Свирим финал и се прибираме на хладно.
- Как направихте толкова много водни бомби?
- Цвети: У нас. В банята.
- Вальо: Този път бяхме купили от тези, които се пълнят по 30 наведнъж, с приставка за чешмата, нали ги знаете? Балоните са закачени за едни тънки тръбички и имат ластиче. Пускаш водата и балоните като натежат, увисват и се завързват с ластичетата. Така става по-бързо. Само дето половината не искаха…
- Цвети: Миналия път ние ги правихме на ръка, един по един.
- Ели: Това ни отне някъде към два часа.
- Цвети: Беше много забавно, защото всички се мокрим!
- Кое е най-ценно за децата от заниманията им с вас?
- Вальо: Това, че ги учим на най-различни неща. Защото като пораснат, ще им е по-лесно.
- Ели: Да учат цветове, числа, букви…
- Цвети: Да учат животни, растения. Да пазят тишина и да слушат учителите си…
- Ели: …защото има и много палави!
- Какви искате да станете вие, като пораснете?
- Ели: Аз като бях малка, по следите на мама – фризьорка. После електротехник като тати. После моден дизайнер, продавачка, модел… Всичко ми е минавало през ума, ама още не знам.
- Цвети: Аз знам. Още от малка искам да стана модна дизайнерка. Само в детската градина казах, че ще работя като продавачка в някой магазин за играчки.
- Вальо: Аз – или художник, или учител. Не знам. Всичко е възможно.
- С едно изречение – защо някой изобщо да става доброволец?
- Цвети: Прави добро, за да ти се отвърне с добро.
- Вальо: Това съм го запомнил от родителите ми.
- Ели: Ще ти се върне добро. Всички ще те харесват, ще те приемат добре, ще имаш повече приятели, ще си играеш с по-малки…
- Вальо: Е, това зависи от доброволческата дейност все пак…
