Т ри пъти повече сватби има през този сезон в Рибново в сравнение с миналата година. През тази зима в отдалеченото планинско село, прочуто със своите "бели булки", до средата на февруари вече около 20 двойки са станали семейства, докато миналата са били 7.
Макар и не всички булки да спазват традицията на “белите булки”, местните хора продължават да се гордеят с нея. Те отчитат с усмивка, че сватбите им тази година са повече, но са убедени: "никъде другаде няма такива сватби като нашите".
И наистина, подобен ритуал с шарене на булка е запазен само при тях. Рибноволии знаят това и винаги с готовност разказват за него, а и за себе си – отворени, усмихнати, не крият нито радостите, нито мъката си.
Сватбите тук са като магична приказка, изпълнена с традиции, ритуали и цветове. Тя продължава два дни и има строга последователност, която се предава от поколение на поколение. Майката на момичето се подготвя за сватбения ден още от неговото раждане. Събира чеиза през годините малко по-малко, тъче, плете, купува...
Като го родиш момиче и започваш да го събираш чеиза, разказа леля Айше, която е правила сватба с гелини в предишни години и на дъщеря си, и на снаха си.
"Тъчем, правим, струваме. Цял живот съм тъкала, плела, наведнъж не можеш да дадеш пари”, обяснява тя. Пред къщата от предния ден се нарежда чеизът – одеяла, престилки, терлици, всичко необходимо за младото семейство и за дарове за роднините в новата къща. На специални дървени скелета те се окичват, за да ги види цялото село. Купуват се и мебели, и обзавеждане, което също се показва.
Леля Айше работи в един от двата цеха в селото и разказва как по малко се събира голям чеиз като този – днес купува едно, утре друго и така... Напоследък обаче малко намаляват даровете и не е като по-ранни години. Самата тя идва от Велинградско, харесват се с бъдещия й съпруг от Рибново и едва завършила 8 клас, идва тук. В онези години обаче не е била гелина, защото е нямало. "Знаеш ли защо нямаше, защото тогава беше забранено, не даваха гелини", каза жената, но успокоително добавя, че "като се освободиха вейке и тогава пуснаха". Така става ясно, че това освобождаване е около възродителния процес. Разбираме го и от Арие, която е от трите жени в селото, рисуващи гелини.
За сватбата тази седмица, 63 – годишната Арие не бе решила предварително с какво ще изпише лицето на булката. Казва, че прави всяка гелина по различен начин. Няма любим цвят и решава едва когато види булката.
"Просто да си е красива, това е един тържествен ден да си ѝ остане за спомен в живота, това е", разказа жената. Така единствено дебелият слой бял крем, върху който се поставят пайети е универсален за всички булки – гелини.
Жените тук не помнят откъде е традицията с белите булки. Айше казва, че и дъщеря й, и снаха й сами си искали да направят такава традиционна сватба. "Те им е много драго да ги направим гелини, просто те си го изискват и им е мерак, с мерак го правят", обясни гордо жената и простичко каза, че традицията е такава, защото "това е заварено тук и затова".
Всъщност Айше е от малкото, които са дошли в Рибново от друго село. Хората тук все за местни се женят. Това казва и Летве, която е леля на булката тази неделя. Тя носи същото име, на 21 години е и от този уикенд ще заживее заедно с Рафат. Двамата са от Рибново и са на по 21 години. От пръв поглед човек разбира, че освен влюбени са и притеснени. Освен празник, за тях сватбата е свързана и със задължения и ритуали, които трябва да спазват. Но видимо са щастливи и навсякъде са заедно. Ръка за ръка се хващаха на хорото и се пускаха от него, заедно отиваха до къщата и заедно влизаха в ресторанта.
Кулминацията на сватбата е малко преди самото рисуване на булката. Младоженецът и младоженката, следвани от шествие с байраци и подаръци, отиват на площада, който вече е изпълнен с рибноволийки. Всички в най-хубавите си одежди, в духа на местните традиции – шалвари, елеци, окичени с пайети, бели чорапи, бели ризи и... модерни обувки. Така целият площад става малка цветна приказка. Освен от цветове, пространството се изпълва и от звуците на тъпани и зурни, които дават ритъма на хорото.
В един момент Летвето и Рафат отиват в къщата, за да се изпише младоженката. След около час пред дома на булката пристигат и байраци с дарове от младоженеца. Те са на байраци, а роднините на булката ги откупуват. Рафат стои в къщата и си чака булката, не след дълго и двамата излизат. Тя изрисувана и пременена с червено було и гирлянди пред изрисуваното си лице. Красива и тайнствена в своята цветност, младоженката не вижда, на очите си също има пайети, изкачва стълбите с помощта на баща си и младоженеца.
Пристъпва бавно с огледалото в ръцете, а зурните не спират да огласяват сватбата им. На улицата всички искат да се снимат с тях, а през цялото време от прозорците на къщата и терасата се хвърлят бонбони за хората на улицата. Булката раздава даровете на новите си роднини, чеизът на момата потегля за новия й дом. През нощта лицето на Летве ще бъде измито с мляко, ще ги венчае ходжата и от сутринта двамата ще бъдат вече семейство за общността.
Рибново е село с около 3000–4000 жители в Югозападна България. Намира се в община Гърмен, област Благоевград. То е на 21 км от Гърмен и на 30 км от Гоце Делчев. Голяма част от хората тук през лятото са на гурбет в чужбина. Мъжете в Англия, Израел и Гърция, а жените в Гърция – най-често да берат тютюн. Тютюнът е основен поминък за местните, има семейства, които гледат от около 7 декара и лятото стават в ранни зори в малките часове на деня, за да работят. Усилен труд за тях има през целия полски сезон, затова и сватбите са през зимата, когато рибноволии си почиват от отрудения сезон.
