Тревожно малко хора в ЕС са запознати с правата си

Тревожно малко хора в Европейския съюз (ЕС) са запознати с правата си и знаят на кого да съобщят за случай на дискриминация.

Това се казва в годишен доклад за 2009 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

Докладът включва информация и разглежда събития и промени в ЕС, настъпили през 2008 г., съобщиха от Агенцията.

Документът съдържа материали под рубриката "Расизъм, ксенофобия и свързана с тях нетолерантност" и добавя към това преглед на процесите в редица други области на основните права в съответствие с мандата на агенцията.

Най-нисък процент от хората знаят правата си в България (17%) и в Австрия (18%)

Нередовното събиране на данни в 27-те държави членки на ЕС продължава да възпрепятства провеждането на ефективни политики за борба с дискриминацията, а пропуските в правната закрила са причина в определени области все още да съществува дискриминация.

Агенцията призовава за по-голяма изчерпателност на официалните данни с цел повишаване на осведомеността относно процедурите за съобщаване на случаи на дискриминация, както и за насърчаване на ефективни инициативи за предотвратяване на престъпността на ниво държави членки.

Наред с това държавите членки следва да се насърчават да отстраняват пропуските в правната закрила, като работят за повишаване на осведомеността за наличните правни инструменти и предприемат мерки, насочени към конкретни групи, изложени на риск от дискриминация.

Изготвяните от Агенцията проучвания и доклади редовно съдържат констатацията, че огромна част от хората не са запознати с полагащите им се права, в случай че станат жертви на дискриминация.

Например проведеното неотдавна от FRA проучване EU-MIDIS (относно малцинствата и дискриминацията в ЕС) показва, че само 39% от обхванатите в проучването представители на малцинства знаят за съществуването на законодателство, забраняващо дискриминацията по етнически признак при кандидатстване за работа.

Освен това само 20% от респондентите знаят за съществуването на организации, които предлагат помощ или съвети на хора, подложени на дискриминация.

Директорът на FRA Мортен Кяерум споделя: "Налице е спешна необходимост от по-добро информиране. Повечето жертви на дискриминация не са наясно, че това, на което са подложени, противоречи на закона.

В същото време много от тях не знаят как и до коя инстанция да подадат жалба. В резултат на това броят на неотчетените случаи на дискриминация е изключително висок.

Правителствата са длъжни да информират всички граждани за техните права и да гарантират достъп да правосъдие на практика, а не само на хартия."

Анастейша Крикли, председател на управителния съвет на FRA, посочва: "Все още съществуват много пропуски в правната уредба на закрилата срещу дискриминация.

Защо да е възможно, например, собственикът на жилище, отдавано под наем, да бъде съден за дискриминация, основана на етническа принадлежност или пол, но не и за дискриминация, основана на религиозна принадлежност, възраст, увреждане или сексуална ориентация?

Защо хората с увреждания се ползват със закрила срещу дискриминация в областта на трудовата заетост, но не в същата степен в образованието?"

През юни 2008 г. Европейската комисия публикува предложение за директива на Съвета, с цел да се отстранят тези пропуски и разшири обхватът на закрилата срещу дискриминация (основана на религиозна принадлежност, убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация).

В директивата, която понастоящем обхваща сектора на трудовата заетост, ще бъдат включени области като социалната сигурност, здравеопазването, образованието и достъпа до и предоставянето на стоки и услуги.

В основата на инициативата на Европейската комисия за приемане на нова директива срещу дискриминацията са залегнали няколко доклада на агенцията, между които проучване на законодателството и социален доклад за хомофобията в Европа.

Констатираното слабо познаване на правата съвпада с липсата на достатъчен брой механизми за регистриране и съобщаване на случаите на дискриминация.

Например по отношение на престъпленията на расова основа, в по-голямата част от държавите-членки на ЕС (в 15 от 27 държави членки) е налице или пълна липса на публично достъпни официални данни за наказателните преследвания срещу престъпления на расова основа, или се предоставят ограничени данни за малък брой съдебни дела.

Девет държави членки могат да се поставят в категорията на държавите, разполагащи с "добри" механизми за събиране на данни за престъпленията на расова основа, а само три държави имат механизми за събиране на данни, които могат да се определят като "всеобхватни".

България е в групата на държавите, които предоставят на обществеността ограничени данни за престъпления свързани с дискриминация.

В България само 1% от жените имигранти са се почувствали жертва на дискриминация на пазара на труда.

За сметка на това

Над 60% от ромското население у нас, както и в Чехия, Румъния и Словакия се чувства дискриминирано.

Мортен Кяерум отбелязва: "Много държави членки все още не разполагат с официални данни за наказателните преследвания срещу престъпления на расова основа или тези данни са недостатъчни.

Това говори за липса на политическа воля и за това, че не се отделят ресурси за решаване на проблема.

Недостатъчните или липсващи механизми за събиране на данни, съчетани със слабата осведоменост относно правата, и недостатъчното оповестяване на случаите на дискриминация и престъпления, са причината да не можем да определим истинския мащаб и характер на нарушенията на основните права.

Събирането на данни не е решение на проблема само по себе си, но с негова помощ се подобрява разбирането за характера и разпространението на нарушенията на основните права.

Ефективни и правилно насочени политики на ниво държави членки могат да бъдат разработени само въз основа на точни данни за съществуващото положение.

В някои държави членки е налице окуражително развитие по отношение на усъвършенстването на механизмите за събиране на данни, по-специално на местно равнище.

Въпреки това практиките на отделните държави членки в областта на събирането и използването на данни остават несъгласувани."