Това, което не искаме да чуем

С�м �мица след като пиян шофьор уби шестима, известен български свещеник обясни по телевизията, че катастрофите са резултат на зли сили, вселени в колите втора употреба. Големият риск бил, че който е карал колата преди вас - може да е бил... някой лош човек.

За да не стават инциденти, отецът препоръча веднъж годишно да се прави водосвет. Не стана ясно колко струва такъв водосвет, но можем да предположим, че се дават отстъпки за семейства с две коли и възможности за многогодишен абонамент.

Въпросният отец с гениално малко думи онагледи повечето от това, което не е наред в обществото, църквата и автомобилното дело.

Най-напред стои вярването, че катастрофите се дължат не на безотговорно каране и алкохол, а на това, че сме бедни и онеправдани. Лошите пътища и старите коли са действителен проблем, но най-голямата опасност по българските пътища остава българският шофьор.

Митът за невероятните умения зад волана отстъпва единствено на този за българската полова мощ. Убеждението, че "аз като пия едно, карам по-добре," е толкова популярно, че дори трезви пътници спокойно пътуват с пияни шофьори.

Популярно е и схващането, че пътните ограничения съществуват само за да се намира КАТ на работа. Войната по пътищата достига до вас и благодарение на доверието, гласувано ни от контролните органи.

Човек, който даде правилен отговор на въпроса "к'во ша пра'им с'а", няма начин да не е добър шофьор.

Втората безумна, но любимата на попове, политици и левеещи интелектуалци теза е, че ние, българите, нямаме никаква вина за проблемите и трагедиите си. Всичко лошо по нашите инак благословени земи се дължи на анонимни "лоши хора" на запад и - понякога - на изток.

Според догмата "лоши хора" в България на практика няма и успехът, сигурността и доброто здраве нямат нищо общо с усилията ни. Лични и обществени. И докато политиците имат очевиден интерес народът да е пасивен и суеверен, остава донякъде мистерия защо Българската православна църква не проповядва поне малко лична отговорност и смирение, както й е заръчано.

На високо ниво БПЦ е абдикирала от духовните си функции. През годините съм се срещал с ерудирани, вдъхновяващи и истински вярващи свещеници. Но някак тези хора не се появяват по телевизията. И не правят така важните водосвети - на стари коли и нови начинания на добре облечени бизнесмени.

Напротив, освен че действащи свещеници си позволяват да проповядват суеверия в ефир, БПЦ се събужда само около гейпарадите и концертите на някоя по-разголена певица, опитвайки се да ни убеди, че християнският морал се състои в това да заклеймяваш различните.

Църквата върви след, а не пред народа и напълно забравя да ни каже нещата, които не искаме да чуем. Като например това, че християнството не се изчерпва с водосвети, свещи и агнешки плешки по Гергьовден. И това, че сигурността по пътищата е най-вече наша отговорност.
-------------------------------------------
Авторът е доктор по математика от Станфордския университет в САЩ.