Мъ ък фестивал, посветен на 20-годишнината от падането на Берлинската стена ще има от 9 до 11 ноември в Центъра за култура и дебат „Червената къща".
"През ноември 1989 г. падат Берлинската стена и Тодор Живков. Днес, двадесет години по-късно, ние няма да разискваме дали "Преходът" - термин превърнат в клише - е завършил, или изобщо не е започвал.
Вместо това се опитваме да хвърлим светлина върху образите на социалистическото минало, да възкресим забравени сенки и да се запитаме дали говорим за спомени, останали някъде далеч назад във времето, или за преживявания, които осмислят и битките на днешния ден...", обясняват организаторите, които подготвят събитията - две изложби, два филма и дискусии - съвместно с Фондация „Америка за България".
В програмата на "Светлини и сенки от социализма - 20 години по-късно" е включена изложбата
"Forget Your Past. Монументалните паметници от времето на комунизма"
- 40 фотографии на Никола Михов.
Те хвърлят светлина върху най-внушителните монументални комплекси в страната, построени в периода 1953-1985 г. Освен композираните в диптих снимки, изложбата включва и подробни сведения за архитектите, скулпторите и за историята на всеки паметник.
Серията е реализирана в рамките на проекта "Следа'', който обединява творци и архитекти около идеята за приобщаването на паметниците от времето на комунизма в градската среда.
През октомври тази изложба е била показана в Лондон, по време фестивала This Is Not A Gateway.
Графитът Forget Your Past над входа на запуснатия рушащ се дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа илюстрира съдбата на паметниците от времето на комунизма.
Някога символ и гордост за всеки град, днес повечето от тези над 150 паметника, построени между 1945 и 1989 г, са запуснати и разграбени. Посветени на Съветската армия, Септемврийското въстание, Сръбско-българската война и Априлското въстание, всички те имат една и съща съдба - да са безмълвен символ на забравеното минало.
След промените държавата се е отказала от много от тях и те остават без собственик.
"София на дневна светлина 1990-2001 г."
е изложба фотографии на Дорис Петер (Швейцария), представена от фотографа Иво Хаджимишев.
При откриването на изложбата ще бъде и премиерата на албум на немски, английски и български език, съдържащ 200 черно-бели фотографии, издаден в Германия.
Дорис Петер е швейцарска фотографка. През 1990 г., когато е на 20 години, попада в София и прави фотографии на лицата по улиците. Резултатът е впечатляващ - тези фотографии са не само уникален документ от период на трескави промени, но и поглед, изпълнен с истинско съпричастие към София и нейните жители.
Познатите политически фигури на епохата отстъпват на заден план, главната роля е поверена на човешките лица, лицата на обикновените хората от улицата в тяхното ежедневие.
На самия 10 ноември, вторник, от 18.30 ч. Фондация „Комунитас" и Клуб „Християнство и култура" канят на поредната сбирка на клуба на тема:
„Сигурност или свобода. 20 години след падането на Берлинската стена: ценностните избори на демократичното общество"
с участието на професорите Владимир Градев, Георги Каприев и Калин Янакиев.
Същият ден ще Бъде показан документалният филм
"Директор на водопад"
(реж. Иван Ковачев, 1989 г.) и ще има дискусия с участието на Васил Гюров и Милена („Ревю") и Филип С. Филипов („Войвода").
"Искам да си извоювам отделно друго място... изобщо не съм съгласен да се приобщавам. Не съм съгласен, че нашето общество е кой знае каква сила, защото е даже силно казано общество.
Усещам, че стоя извън това общество. Не може ли обществото да се формира от такива хора, които не са приобщени един към друг, които да си бъдат 100 процента „Аз" и просто да съставляват едно общество?".
Така говори един от младите герои на филма "Директор на водопад" Васил Гюров, изречени малко преди края на социалистическия режим.
Сцени от ежедневието на музикантите, размишленията им за тяхното поколение и поколението на техните родители, интервюта с българи, такива, каквито ги заварва 10-ти ноември - парчета образи и звуци от отминала епоха служат като увеличително стъкло, през което да се фокусираме върху проблемите днес и да се запитаме - дали през 2009 г. уважаваната членка на Европейския съюз България е едно „по-приобщено общество", дали усещането, че стоим извън него е отслабнало, и какво трябва да направим в следващите двадесет години?
Другият документален филм в програмата на мини фестивала е
"Гьочмен - Да прекрачиш границата"
с автори Ирина Недева, Даниела Горчева и Андрей Гетов.
Отвъд границата - не само между територии, пространства и държави, но и отвъд границата на поносимото - за това разсъждават героите на едно пътуване през българо-турската граница, 20 години по-късно.
Източник:
Никола Михов
