Законите са: за защитените територии, за устройствона територията и за културното наследство.
Бунарджика е едно от шестте тепета в Пловдив, високо 107 м. Първото му залесяване е при издигането на Руския паметник през 1881 г. През 1901 г. в подножието му е построен ресторант на открито, прочул се в миналото със специалитета "жабешки бутчета".
След като на върха е бил издигнат голям паметник на войник от Съветската армия, властите официално започват да го наричат Хълм на освободителите.След 1989 г. паметникът, наричан "Альоша", често е повод за разгорещени политически дрязги.
Строежът е започнал през есента на 2012 г. върху продаден от общината терен, където е бил ресторант "Големия Бунарджик", посочи Васил Къдринов от сдружение ГЕО. Той твърди, че районът на строежа е част от защитена територия, обявена от МОСВ през 1995 г.
На хълма има и парк, обявен за културно наследство от министерството на културата.
Екоактивистите обжалват актовете, с които институциите са разрешили през м.г. на инвеститора да строи. Завели са съдебни искове във ВАС срещу МОСВ - за допуснатото къртене на скали от хълма и срещу културното министерство - за ограничения достъп до културното наследство.
Природозащитниците са поискали от Община Пловдив да откупи терена и да компенсира инвеститора, съгласно законодателството.
Но до момента не са предприети никакви действия, заради което гражданите смятат да заведат иск и срещу общината.
Пловдивчани напомнят, че в края на 19-и век княз Фердинанд искал да си направи резиденция на този хълм, но тогавашният кмет му отказал. "Сега, 130 години по-късно, се разрешава на дъщерната на "Винпром Пещера" фирма "Галъкси пропърти груп", да строи частен клуб - винарна, джакузита, СПА-център с КПП отпред," оплака се Къдринов.
Потърсени за коментар, от МОСВ заявиха за БТА, че къртенето на скали по принцип не е разрешено, но в случая става въпрос за одълбаване на терена, само в границите на строителното петно - на мястото на съществувалия някога ресторант. Това е необходимо, за да се положат конструктивните елементи на новата сграда, поясни Димитър Стоев, началник на отдел "Защитени територии" в МОСВ.
Две проверки, извършени от РИОСВ-Пловдив в края на миналата година, в отговор на подадени жалби, са установили, че ремонтните дейности се извършват само в рамките на съществувалата сграда.
В проверките са участвали и жалбоподателите, има протоколи, които могат да бъдат предоставени, посочи Стоев.
Предвидената сграда е хубава, с озеленени покриви и стени, но е със значително по-голяма разгърната площ, по-голяма височина и дълбочина, заявиха архитекти от пловдивската колегия.
А протестиращите граждани се заканиха, ако не бъдат предприети никакви действия, да информират Европейската комисия, че Пловдив не е достоен за Европейска столица на културата, за каквато през 2019 г. кандидатства наред със София и Варна.
Последвайте ни
