С то и десет години след единственото й издание, в книжарниците е книгата „Страници от политическото ни възраждане” от Марко Д. Балабанов (1837-1921) – първият външен министър на свободна България през 1879 г.
Тази напълно забравена книга е изумителен документ за една благородна мисия след Априлското въстание и в навечерието на руско-турската война 1878-1879 г.
Сега е издадена от архитекта издател Стефан Добрев по инициатива на писателите Георги Данаилов и Борис Христов. Данаилов неотдавна прочел какво е писал неговият прадядо Марко Балабанов, макар книгата от години да чакала реда си в библиотеката му.
Разчитането било трудно, езикът и правописът - архаични. Ключът към решението на тези проблеми се появил, когато Данаилов открил, че фотокопие на „Страницата…”, книга никога не преиздавана у нас, непревеждана в Европа, е направено в… Мичиганския университет в САЩ.
Редакторската работа и компютърната обработка извършил филологът Чавдар Витов, а Георги Даналов написал предговора.
Марко Балабанов, роден в Клисура и посещавал там килийно училище, бил изпратен от баща му – абаджия – на остров Халки в православната духовна семинария към Цариградската патриаршия. Следвал право в Атина, медицина в Париж, философия в Хайделберг и като юрист се дипломирал в Сорбоната. Когато се върнал в Цариград, започнал да работи като адвокат и журналист. Редактирал списание „Читалище” и вестник „Век”, бил избран за секретар на първия (и единствен до днес) църковно-народен събор на Българската православна църква.
В книгата се описва как Балабанов и маститият политик Драган Цанков (1828-1911) по своя инициатива, подкрепяни но негласно, за да не се навреди на българския екзарх, финансирани от благодетелите Евлоги Георгиев и Димитър Ив. Гешов, обикалят големите европейски държави и Русия, за да опишат и разгласят какво се извършва на Балканите с един малък народ, с молба за помощ, за спасение на многострадалните българи.
При сложни перипетии, обърквания и чести напразни усилия двамата пратеници, без да носят каквито и да е препоръки, успяват да се срещнат с мнозина знаменитите политици, журналисти, общественици, да привлекат вниманието на вестниците. Разговарят с четирикратния британски министър-председател Уилям Гладстон, с външния министър на Обединеното кралство лорд Дерби, в Париж - с външния министър Луи-Шарл Деказ и бившият премиер Луи Триер, в Берлин - с германския „железен” канцлер Ото фон Бисмарк. И накрая – със самия Цар Освободител на крепостните – руския император Александър II.
Който заявил пред българските пратеници: „Аз обичам мира и желая да се свърши всичко миролюбиво. Не зная какво мислят да правят другите, в случай, че Турция не приеме доброволно това, що й се предлага, но аз няма да се задоволя тоз път с голи думи и с голи обещания. Ако работата не се свърши миролюбиво, както аз желая това от все сърце, и ако другите се задоволят само с думи, ние ще призовем на наша помощ Бога, ще тръгнем напред и ще изпълним длъжността си. Съобщете това, което ви казвам, на ония, които са ви изпратили.”
„И днес, век и половина по-късно се спори дали руско-турската освободителна война е израз на имперските интереси на Русия, или акт на хуманна, свободолюбива воля”, пише в предговора Георги Данаилов. И добавя: „Мисля си, че отговорът е, и едното, и другото. Във всеки акт на алтруизъм може да се крие интерес и корист, само смъртта на бойното поле няма двойствен характер, а за България загиват хиляди руснаци.”
След Освобождението Марко Балабанов става първия външен министър на България, избиран е за председател на Народното събрание, за член на Книжовното дружество (БАН). Той е един от основателите на Юридическия факултет на Софийския университет, преподава гръцки език и литература, както и римско, византийско и каноническо право. Живее трудно, с нищожна пенсия…
