Н а Роженските поляни започва Съборът на народното творчество и животновъдството „Рожен 2015“, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен“, чието последно издание бе през 2006 г. Той ще продължи три дни.
Историята на Роженския събор надхвърля век.
В миналото той е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и и за общение чрез музика. Лудите глави, комитите на Родопите, са били и гайдари, а бунтовните планове за освобождение на родната земя са правени с песни на уста, сочат хрониките и легендите.
Вече беше съобщено, че на събора ще е забранен поп-фолкът и всякаква музика, различна от автентичната народната. Прегрешилият търговец веднага ще остане без ток.
Очаква се посетителите да са десетки хиляди. За сигурността им ще се грижат над 200 полицаи и 100 частни охранители.
Смята се, че на Капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване в един голям събор
на четирите летни празника в района на Рожен. Началото е поставено през 1898 г. по инициативата на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода.
Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г.
Изследвания на историци от Държавния архив в Смолян показват, че
съборът е имал своята роля в освободителното движение.
На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България, неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, обяснява пред БТА Зоя Начева, директор на архива в Смолян.
Един от запомнящите се събори от онези бунтовни години е събирането през 1908 г., когато на Рожен се долавя и оптимизма на българите, подхранен от събитията около младотурската революция. В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през тази година, на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата.
На Рожен до 1912 г. са се събирали родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от „Стара България“, както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.
Присъствието на хайдути на събора е запазено и в родопския фолклор. Гайдарят Костадин Илчев, основател на „101 каба гайди“, разказва пред БТА за пята от Георги Чилингиров – един от най-известните български народни певци, песен за комитите. Споменатите в песента Хвойньо и Лютата са сред емблематичните комити на Родопите.
„Хвойньо Войвода е свирил на гайда, виждал съм неговата гайда заедно с ножове и пищови“,
обяснява Илчев. Синът на Хвойньо Войвода – Аспарух, продължил гайдарската традиция, той е бил един от изпълнителите в оркестър „100 каба гайди“. Първата проява на именития оркестър е свързана с по-новата история на Роженския събор.
„100 каба“ гайди зазвучават пред публика на събора на Рожен през 1961 г.
За откриването на възстановения събор на Рожен днес ще свирят и двата гайдарски смолянски състава „100 каба гайди“ и „101 каба гайди“.
Роженските поляни ще бъдат огласени от изпълнението на общо 400 родопски и калоферски гайди.
„Гайдата е стар инструмент, хайдутите с нея са били закърмени, там са намирали утеха“, смята Костадин Илчев. И допълва, че на съвременните събори на Рожен хората идват най-вече заради гайдите.
През 9-годишното прекъсване на Роженската традиция, хора от цялата страна му се обаждат да питат кога отново ще има събор. Съберат ли се гайдари, разговорът неизменно стига до Рожен и спомените за представянето на „100 каба гайди“ през 1961 г., допълва Илчев.
Според него създателят на знаменития оркестър, покойният Апостол Кисьов е направил най-много за съхраняването и популяризирането на родопската гайда.
„Много е трудно да събереш и накараш 100 каба гайди да звучат като една“,
обяснява гайдарят. Потомците на хайдутите десетилетия по-късно повеждат нови последователи – публиката на Рожен. Известните родопски певици Надежда Хвойнева и Христина Лютова са от родовете на войводите Хвойньо и Лютата. От сцената на Рожен са изгрели най-обичаните родопски гласове Валя Балканска, Бойка Присадова, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Младен Койнаров, Костадин Дурев, Георги Чилингиров, Кристина Енгерова и др., посочва Светозар Казанджиев, организатор на поредица издания на Роженския спектакъл.
Откриващият се днес събор запазва фолклорния елемент и прави опит да впише нови елементи. В програмата на събитието е включен фолклорен конкурс, в който ще участват певци, инструменталисти, танцьори, ансамбли и състави от цялата страна.
Нов регламент в събора е представянето на традиционни занаяти и животновъдство.
Алея на занаятите ще илюстрира на Рожен традиционни производства
като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, дърворезба и други. Над 60 занаятчии ще разгърнат щандове, показвайки и на живо технологии на изработка.
Около 300 животни от 30 породи ще се представят в животновъдните изложения на събора. Предвижда се демонстрация за сравнение на технологии за производство на сирене отпреди 500 г. и по съвременни рецепти в мобилни мандри.
За последователите на автентичната роженска традиция младежкото патриотично сдружение „Родопски хайдути“ организира на върха „Общ хайдушки сбор“. Задължителното облекло за участие в него е истинска народна или хайдушка носия. Ще има оръжейна експозиция и дори ще чуем да гърмят оръжия от времето на комитите.
