Мг го от тайните на т. нар. реален социализъм си остават и до
днес неразбулени. Заради закъснялото отваряне на архивите на ДС старите
комунисти в България продължават да са силни. Нещо повече: те все още
дърпат конците, посочва швейцарският всекидневник "Нойе Цюрхер
Цайтунг" (nzz.ch).
Повечето източноевропейски страни имат проблеми с прочита на миналото Колко важно е този прочит да се състои, при това навреме,
показва следният пример, описан в публикацията:
През януари т. г. председателят на действащата
от 2006г. в България Комисия по досиетата Евтим Костадинов подаде молба
българският орган за отваряне на архивите да бъде приет за член на
създадената миналата есен в Прага "Платформа за европейска чест и
съвест".
За изненада на всички се оказа, че Костадинов е бивш офицер от
Народната милиция, смятана за дългата ръка на бившата комунистическа
власт. А вътрешният правилник на "Платформата за европейска чест и
съвест" е категоричен: представители на репресивния апарат на бившите
комунистически държави не могат да членуват в организацията.
Така, с това българско нахалство, членството на българската Комисия по досиетата в европейската
инициатива се препъна в тъмното минало на председателя на въпросния
държавен орган.
Последва гневно писмо до българския премиер, в което
ръководството на Платформата изразява възмущението си не само от
нахалството на Костадинов, но и от това, че и други членове на Комисията
са бивши комунистически функционери.
Бившите комунисти са навсякъде - и в политиката, и в икономиката, пише авторитетният швейцарски вестник.
Това, че в България бивши комунисти бяха допуснати до прочита на
истината за тоталитарното минало на страната, още от самото начало не
вещаеше нищо добро. Затова и не е изненада, че отварянето на архивите на
ДС не постигна това, на което се надяваха жертвите на комунизма.
Надеждите на хората останаха попарени, казва българската журналистка
Мария Дерменджиева. Включително поради това, че още в първите години
след промените голяма част от досиетата бяха унищожени незаконно.
Това
стана възможно и поради следния факт: по онова време прохождащите
демократични партии в България все още не бяха достатъчно опитни, не
притежаваха достатъчно кураж и лостове да спрат прочистването и
унищожаването на архивите, посочва "Нойе Цюрхер Цайтунг".
И продължава: От дистанцията на времето днес можем да кажем следното: вярването на
българите, че за да бъде прекъснато властването на комунистите, е
достатъчно само да бъде свалена комунистическата върхушка, без
същевременно да бъдат отворени и архивите, се оказа дълбока заблуда с
фатални последици.
На практика стана точно обратното - представителите
на ДС използваха тази пролука, за да се подсигурят във властта и днес
много бивши апаратчици от комунистическо време заемат ключови позиции в
политиката и икономиката на страната.
А както показва случаят Костадинов
- те са дори там, където трябва да се разследват престъпленията на
комунизма. Затова и не е чудно, че тайните си остават тайни в България -
една държава, в която отварянето на архивите закъсня прекалено много,
заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг".
Източник:
БГНЕС - архив
