Пе ен синдикален рекет. Това открай време е позицията на профсъюзите по всички
важни социално-икономически въпроси у нас. Като се започне от реформите в
отдавна объркани системи като образователната и пенсионната и се стигне до
преструктурирането на закостенели губещи държавни предприятия като железниците.
Рекет, защото в крайна сметка от синдикалните заплахи и реални стачни действия
винаги губещи са обикновените хора и обществото като цяло.
Кои са печелившите? Ами вгледайте се в синдикалните босове и ще си отговорите
сами.
Някой да е виждал беден профсъюзен лидер?
Че как се издържа семейство в Америка? С какви пари се плаща образованието на
наследниците в родината на Марк Твен? С официалните приходи от синдикална
дейност ли? Или може би с част от членския внос на все по-рехавите профсъюзи?
Но - по същество.
Днес, да речем, ще спрат няколко десетки пътнически и товарни влака. Да речем,
защото до късно снощи абсолютно никой - нито член на ръководството на БДЖ, нито
шефът на Синдиката на железничарите Петър Бунев, не се нае официално да
прогнозира колко влака няма да се движат.
Всичко зависело от личното
решение на всеки отделен машинист или ръководител движение, гласяха отговорите.
И ако това е организация на стачка - здраве му кажи! Вместо да симулира дейност
с цел да оправдае съществуването си, по-добре Петър Бунев да беше седнал да
изучи опита от транспортната стачка от 25 декември 1919 г.! Иначе щеше не само
да знае точния брой на спиращите днес влакове, но като отговорен железничар
щеше да уведоми за това и ръководството на БДЖ, и всички засегнати общини,
за да се осигури навреме алтернативен транспорт.
Само че ако беше отговорен, Бунев нямаше да е синдикалист!
Какво постигна Бунев през почти 6-те години като синдикален лидер?
През това
време служителите в двете жп компании - БДЖ и НКЖИ, се стопиха с над 7000 - от
над 33 на 26 хиляди, а броят на влаковете намаля със 120. Съставите на повечето
пътнически композиции бяха намалени от 4 на 2 вагона, а товарните вече се
срещат толкова често, колкото и Халеевата комета минава покрай Земята.
Къде беше Бунев, когато бившите шефове на БДЖ платиха над 16 млн. евро за 30
архаични спални вагона от Германия, а получиха само 12 самоходни гробници, от
които сега се движат само 3?
Защо не сезираха веднага прокуратурата, а мълчаха
като риби.
Защо, след като не иска да се съкратят 2500 служители и 150 влака, Бунев не
предложи алтернативен вариант за спасение на БДЖ? Като осигури, да речем, допълнително
10 млн. тона товари и 5 млн. пътници годишно?
Да, лесно е да се краде от
железницата и да се получава заплата, която ти плаща цялото общество под
формата на субсидия! Но да се предложи работещ вариант за стабилизиране на
компанията, явно не е лесно!
В крайна сметка ако Бунев беше добър синдикалист,
нямаше вече 600 железничари да се съгласят да избягат и от него, и от любимата
му железница срещу 6 заплати накуп, нали?!
Да беше само Бунев - на гръб да го носиш! Но какви ги вършат големите
синдикални централи? Плашат с национална стачка на 30 ноември, уж защото
вдигали пенсионната възраст.
Че къде бяха КНСБ и "Подкрепа", когато
възрастта за пенсиониране скочи от 55 и 60 съответно на 60 и 63 години? Как
защитиха своите членове? Да не би след голямата стачка учителите и родното
образование да цъфнаха и вързаха?!
Не - само броят на синдикалните деца, учещи
в чужбина, се увеличи. Вдигна се и капиталът на фирмите, чиито конци дърпат
синдикални босове.
Да, пълен синдикален рекет! Чийто масраф плаща цялото общество, а печелят само
синдикалните босове. Въпросът е докога ще ги търпим.
Източник:
БГНЕС
