Чи иринайсет зони за къпане в страната не отговарят на
препоръчителните критерии на ЕС за къпане.
Това заяви днес пред
журналисти д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Повечето от въпросните зони се намират в района на Варна.
Основната
причина, която влошава качеството на водите за къпане, е малкият
брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води.
Европейската комисия нарежда България на шесто място сред
държавите членки на ЕС по чистота на водите за къпане.
Страната
ни е една от осемте, която за
миналата година няма води за къпане, които не отговарят на
задължителните изисквания.
В България има 1281 открити и 488 закрити басейни, които
подлежат на контрол. Зоните за къпане на открити водни площи са
93, като 89 от тях са разположени по Черноморието.
Всички
басейни и зони за къпане се контролират от районните здравни
инспекции.
От 1 юни те проверяват всички обществени зони за
къпане, откъдето се взимат проби за анализи.
Собствениците също
са длъжни да извършват мониторинг на басейните, които
стопанисват.
През 2010 г. здравните инспекции са извършили над 33 хил.
анализа и изследвания по физико-химични и микробиологични
показатели, като несъответстващи на изискванията са били не
повече от 5%.
На контрол в страната подлежат и басейните
У нас има регистрирани 1281
открити и 488 закрити басейни (общият им брой през 2002 г. е бил 449).
Задължително се проверява и ефективността на
дезинфекцията на водата в басейните и на санитарно-битовите помещения към тях -
съблекални, бани, тоалетни и др. Контролират се и самите биоцидни
препарати (дезинфектанти), които се използват за почистването им.
Освен това закона задължава собствениците на
басейните да извършват собствен мониторинг на качеството на водите в
тях.
Глобите, които се налагат при първо
нарушение, са от 200 до 3000 лв., а при повторно - от 500 до 5000 лв.
При неизпълнение на заповед за спиране на обект санкцията може да
достигне до 30 хил. лв.
Няма данни колко водни спасители работят по плажовете,
призна пред журналисти Теодора Томова, директор на Водноспасителната
служба към Българския червен кръст (БЧК). По думите й всяка
година БЧК издава около 1000 разрешителни за упражняване на тази
дейност, а през последните години близо същият брой водни
спасители са напуснали страната.
На всеки 100 метра на охраняем плаж трябва да има спасителен
пост с по двама спасители, уточни Томова.
По думите й от 202 плажа в
страната обаче, близо 100 са неохраняеми, като част от тях са към
военни обекти.
Водните спасители по плажовете ни се занимават и с
несвойствени дейности като обслужване на кафенета по плажа,
продаване на билети за джетове, шезлонги и чадъри, изрази
тревогата си Томова.
Тя подчерта, че около 3 минути са достатъчни,
за да се удави човек, а в това време е възможно спасителят да е
с гръб към водата, за да върши нещо, което не е в пълномощията
му.
Тази дейност е съдебно отговорна, но досега няма заведено
дело срещу спасител, уточни Томова.
През 2010 год. са се удавили 138 души, от които 23 са били
деца. Седем от нещастните случаи са били на охраняем плаж.
Източник:
Красимир Делчев, БГНЕС
