Ще влезе ли Георги Марков в учебниците

Г�ж �ждани предлагат "Задочни репортажи за България" на убития от комунистическия режим писател Георги Марков да бъде включена в учебната програма за гимназиалния курс.

На пресконференция инициативният комитет "Дом на терора" заяви, че е дошло времето тоталитарният режим в България да започне да се изучава в училищата, защото сега е представен само в 10 страници и хората със средно образование не познават този трагичен период от българската история.

"В учебните програми по литература липсват творци, описвали годините между 1944 и 1989 г.", заяви Васил Къдринов от център "Хана Аренд". Затова според него книгата на Георги Марков трябва да бъде включена, тъй като "разкрива съдбата на обикновения човек, ежедневния му живот, атмосферата и покварата на комунистическия режим".

Георги Марков пише своите задочни репортажи от 1975 до гибелта си през 1978 г. и те се излъчват в българските емисии на радиостанциите Би Би Си, "Свободна Европа" и "Дойче веле".

Разследващият случая "Георги Марков" журналист Христо Христов откри сведения, които потвърждават, че покушението е било планирано и извършено от тайните служби на България от времето на комунизма.

В книгата "Убийте "Скитник" (Българската и британската държавна политика по случая "Георги Марков"), резултат от шестгодишно проучване на архиви и интервюта с висши служители и следователи, авторът обвини бившата комунистическа власт в прикриване на доказателствата по случая.

Виновник за убийството, към когото водят резултатите от моето разследване, са бившите комунистически власти, казва в интервю Христов. Това обаче никога не беше доказано поради упорития отказ на няколко български правителства да сътрудничат на разследването, уточнява той. Авторът посочи за възможен убиец датчанина Франческо Гулино. Замесването му e прикривано от българската Национална разузнавателна служба (НРС), наследник на комунистическата Държавна сигурност, твърди Христов.

Сега инициативният комитет настоява още за включване в програмата по литература и на книгата "Записки по българските страдания" от Петко Огойски, както и стихове на Йосиф Петров и Стефан Стамов.

"Не сме против да присъстват Никола Вапцаров, Христо Смирненски и Гео Милев, но учениците днес трябва да знаят и другата гледна точка на този период и ще се борим за това предложение, дори и с протести", посочи още Васил Къдринов.

За да се познава по-добре периода на тоталитаризъм, комитетът предлага сградата на бившата Дирекция на полицията (до септември 1944 г.) и Дирекция на Народната милиция след това на Лъвов мост в София да бъде превърната в музей "Дом на терора".

Тази сграда е свързана със страшната история на редица хора, тъй като там са извършени убийствата на Мара Рачева - секретарка на земеделските лидери Георги М. Димитров и Никола Петков, и на социалдемократката Людмила Славова. В момента сградата е изпразнена, не се използва, собственост е на МВР.