Българите и румънците се превръщат в проблемна група в германските градове, пише списание "Шпигел".
В статия, озаглавена "Легално робство", българските преселници в Германия биват сравнявани с робите в древна Спарта.
"Досега телевизионните дебати бяха доминирани от новините за имигранти от турски и арабски произход.
Техните проблеми в берлинския квартал Нойкьолн се превърнаха в символ на провалилата се политика за интеграция", отбелязва списание "Шпигел", след което представя новия имигрантски проблем: все по-големият брой българи и румънци в Германия.
След поляците,
румънците и българите са най-голямата група новопристигнали имигранти
Много от тях обаче не влизат в официалната статистика.
"Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час. Като граждани на ЕС те не влизат в нито една от интеграционните програми.
За имигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени на произвола на съдбата", отбелязва германското списание и заключава:
"Отсега се вижда, че се повтарят старите грешки на някогашната политика спрямо гастарбайтерите. Създават се паралелни общества, а политици и институции отново наблюдават безучастно този процес."
В статията е цитиран Клаус Баде, представител на Сдружението на германските фондации за интеграция и миграция.
Той сравнява българите и румънците с робите в древна Спарта и ги нарича "експлоатираната прослойка на обществото ни".
Те работят при
условия, при които никой в Германия няма да си мръдне пръста,
казва Клаус Баде.
"Шпигел" обяснява на читателите си, че става дума за граждани на ЕС, които имат право на тримесечен престой в Германия. Онези, които искат да останат по-дълго, регистрират проформа фирми.
Рядко се контролира дали тези фирми съществуват на практика, става ясно от разказа на полицай от Хамбург.
Разрешителното за еднолична фирма е често входът към легално робство, твърди той.
"Тези нови граждани на ЕС, пристигащи в Германия, са често последната брънка от социалната верига. В някои от големите градове те стоят на по-ниско социално стъпало от турските и арабските имигранти, които често са техни работодатели или хазяи", продължава "Шпигел".
Изданието предупреждава за съществуването на
един свят в сянка, който обхваща не само трудовия пазар,
но и много други сфери на живота.
В Хамбург например има жилищни блокове, в които са регистрирани близо 80 български граждани, макар че там не биха могли да живеят толкова много хора.
"Създават се нелегални инфраструктури, които ние не сме в състояние да контролираме. Приехме страни в ЕС, без да подготвим нашата правосъдна система за това", заключава полицаят от Хамбург.
Според "Шпигел" голяма част от работещите нелегално в Германия българи и румънци нямат намерение да се върнат в родината си.
Все повече от тях регистрират децата си в германските училища, което поражда поредния проблем. Тези деца не говорят немски, а родителите им не гледат на училището като на задължение.
В тази връзка "Шпигел" цитира инспекторка по образованието от Нойкьолн, на чието бюро се трупат все повече жалби от училищни директори заради децата от България и Румъния.
Отскоро в училищата в Нойкьолн са назначени 11 учители от български и румънски произход, които помагат на децата при изучаването на немски език.
"При това тези деца имат късмет, че родителите им са ги записали в училище. Има други, които са принудени да чистят стъклата на автомобилите по берлинските кръстовища. Тези деца живеят с двайсетина души на няколко квадратни метра", пише в заключение "Шпигел".
