"Вр азвитите страни насилието постепенно отстъпва място на диалога" е озаглавил статия на сайта си бившият премиер Симеон Сакскобургготски.
"Всеки ден четем новини, които налагат усещането, че насилието под
различни форми е неотменна част от живота ни. В различни социални и
културни среди, дори понякога в институциите.
Често органите на властта
си прехвърлят отговорността, винят недостатъчно строгите закони и
предприемат нови мерки за по-голям контрол над една или друга обществена
прослойка", отбелязва бившият лидер на НДСВ.
Според него трябва институциите да се ангажират с ограничаване на насилието, но не само чрез строги закони. От голямо значение е и обществената търпимост.
Все още битовото насилие се приема като проблем
на семейството,
то е прикривано, отричано и заглушавано, пише Сакскобургготски. Отдавна
специалистите са доказали, че значителна част от децата, свидетели на
домашно насилие, по-късно се превръщат в насилници и в жертви на
насилие.
Бившият премиер призовава да заговорим открито и на висок глас за тези
проблеми, да ги наречем с истинското им име. Проявите на домашно насилие
са престъпления и трябва да бъдат строго наказвани като такива и
заклеймявани от обществото, отбелязва той.
Припомня също, че има законова база, на която
да се опрем - закона срещу домашното насилие, приет по време на
правителството на НДСВ. Друг е въпросът дали той ефективно се прилага и
дали действат необходимите механизми, гарантиращи реалната и пълна
защита на жертвата.
Тук отново става дума за смяна на чипа и на модела на поведение, с
който сме свикнали, пише Сакскобургготски.
"А смяната на чипа започва от осмислянето на темата
като наистина важна и намирането на начин, по който институциите,
неправителствените организации и обществото да мотивират хората да бъдат чувствителни,
солидарни и отхвърлящи насилието. В това отношение широките разяснителни
кампании в медиите биха подпомогнали за промяна на отношението към
агресията", коментира бившият премиер.
Медиите са ключов елемент в борбата
срещу насилието -
могат да налагат нов стил на поведение чрез примери за подражание, а и като се
предпазват да бъдат ползвани като инструмент за насилие, като в случаите
на тендециозно оклеветяване на отделна личност, пише Саскобургготски.
Той призовава да бъде изграден рефлекс в обществото за бърза и безусловна
помощ на жертвата, а не да обръщаме гръб с извинението, че това е
семейна свада и по-добре да не се намесват трети лица. Напротив, наш
човешки дълг е да се притечем на помощ на нуждаещия се. В този дух, според него,
трябва да възпитаме и децата си - пълно отричане и нетолериране на
агресията във всичките й форми.
По думите му е дошъл е моментът в обществото да се разгледа и училищното насилие, което понякога е насочено дори към
самите учители. В основата му е смяната на ценностите - издигането в култ
на материалните придобивки са изместили отдавна традиционните морални
стойности, отбелязва Сакскобургготски.
Според анализа му характерните за българите и пословични в миналото скромност и
трудолюбие са заместени днес от пробивност, агресивност при постигане
на целите и "мачкане на конкурента".
Уважението към учителя, чиито
материални възможности не са особено големи, се превръща в цинично
отношение
към неговата възпитателна дейност. Гледането на филми, пълни с насилие също
объркват представата на децата за победа, надмощие и агресия, отбелязва също той.
В края на статията той съветва да покажем на децата си, че духовното
развитие на личността е също толкова важно, ако и не и по-важно от
материалното благополучие, как да бъдат толерантни към
различния от тях, че е важен екипът и общността, да
уважават чуждите мнения, свободно да изразяват своите мисли, да
решават конфликтите с диалог, да се научат да не съдят другите.
Но първо
те трябва да видят тези качества у родителите си, за да могат да ги
направят част от поведението си, пише той. Личности с тези качества са основата на едно добре
функциониращо демократично общество, в което естестествено агресията
отстъпва място на диалога, завършва Сакскобургготски.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
