"Всеки ден четем новини, които налагат усещането, че насилието под различни форми е неотменна част от живота ни. В различни социални и културни среди, дори понякога в институциите.
Често органите на властта си прехвърлят отговорността, винят недостатъчно строгите закони и предприемат нови мерки за по-голям контрол над една или друга обществена прослойка", отбелязва бившият лидер на НДСВ.
Според него трябва институциите да се ангажират с ограничаване на насилието, но не само чрез строги закони. От голямо значение е и обществената търпимост.
Все още битовото насилие се приема като проблем на семейството,
то е прикривано, отричано и заглушавано, пише Сакскобургготски. Отдавна специалистите са доказали, че значителна част от децата, свидетели на домашно насилие, по-късно се превръщат в насилници и в жертви на насилие.
Бившият премиер призовава да заговорим открито и на висок глас за тези проблеми, да ги наречем с истинското им име. Проявите на домашно насилие са престъпления и трябва да бъдат строго наказвани като такива и заклеймявани от обществото, отбелязва той.
Припомня също, че има законова база, на която да се опрем - закона срещу домашното насилие, приет по време на правителството на НДСВ. Друг е въпросът дали той ефективно се прилага и дали действат необходимите механизми, гарантиращи реалната и пълна защита на жертвата.
Тук отново става дума за смяна на чипа и на модела на поведение, с който сме свикнали, пише Сакскобургготски.
"А смяната на чипа започва от осмислянето на темата като наистина важна и намирането на начин, по който институциите, неправителствените организации и обществото да мотивират хората да бъдат чувствителни, солидарни и отхвърлящи насилието. В това отношение широките разяснителни кампании в медиите биха подпомогнали за промяна на отношението към агресията", коментира бившият премиер.
Медиите са ключов елемент в борбата срещу насилието -
могат да налагат нов стил на поведение чрез примери за подражание, а и като се предпазват да бъдат ползвани като инструмент за насилие, като в случаите на тендециозно оклеветяване на отделна личност, пише Саскобургготски.
Той призовава да бъде изграден рефлекс в обществото за бърза и безусловна помощ на жертвата, а не да обръщаме гръб с извинението, че това е семейна свада и по-добре да не се намесват трети лица. Напротив, наш човешки дълг е да се притечем на помощ на нуждаещия се. В този дух, според него, трябва да възпитаме и децата си - пълно отричане и нетолериране на агресията във всичките й форми.
По думите му е дошъл е моментът в обществото да се разгледа и училищното насилие, което понякога е насочено дори към самите учители. В основата му е смяната на ценностите - издигането в култ на материалните придобивки са изместили отдавна традиционните морални стойности, отбелязва Сакскобургготски.
Според анализа му характерните за българите и пословични в миналото скромност и трудолюбие са заместени днес от пробивност, агресивност при постигане на целите и "мачкане на конкурента".
Уважението към учителя, чиито материални възможности не са особено големи, се превръща в цинично отношение
към неговата възпитателна дейност. Гледането на филми, пълни с насилие също объркват представата на децата за победа, надмощие и агресия, отбелязва също той.
В края на статията той съветва да покажем на децата си, че духовното развитие на личността е също толкова важно, ако и не и по-важно от материалното благополучие, как да бъдат толерантни към различния от тях, че е важен екипът и общността, да уважават чуждите мнения, свободно да изразяват своите мисли, да решават конфликтите с диалог, да се научат да не съдят другите.
Но първо те трябва да видят тези качества у родителите си, за да могат да ги направят част от поведението си, пише той. Личности с тези качества са основата на едно добре функциониращо демократично общество, в което естестествено агресията отстъпва място на диалога, завършва Сакскобургготски.
Последвайте ни
