Проучване показва, че 74% от ромите над 10 г. възраст имат партньор, а на 16 г. най-често се започва съжителство без брак.
Проучването за брачните нагласи сред ромите у нас, реализирано от екип на Център "Амалипе", е обхванало близо 3000 роми.
При ромите със средно образование 16 г. е най-приемливата възраст за започване на съжителство с партньор, а сред тези с висше образование границата се качва до 23 години.
Близо 50% от интервюираните смятат, че е рано децата им да правят секс на 14 или 15 години, а 38% са заявили, че родителите трябва да решат за кого да се ожени или омъжи детето им.
Според Алексей Пампоров от Института по психология към БАН основния фактор за ранните бракове е икономическият, а не етническият.
По думите му това явление се наблюдава най-често сред ниско образованите и бедни социални групи.
Средната възраст, на която ромите започват да живеят съвместно с партньор е 18 години и 4 месеца. Най–често обаче те започват такъв живот на 16–17 години.
Средната възраст, на която ромите у нас сключват брак е 21 години и 8 месеца, т.е 3 години и 4 месеца след началото на съжителството.
При проучването екипът на д-р Алексей Пампоров е срещнал 10-годишна девойка, която вече е била в съвместно съжителство с партньор. Това е и най–ранната възраст, на която изследователите са попаднали.
Ромите, които не са съгласни с ранното партньорство - преди 16-годишна възраст, са повече от тези, които допускат такова, сочи изследването. Допускат да имат такова съжителство преди 14 г. едва 13% от интервюираните.
61% от анкетираните смятат, че момичето може да избяга с момчето, ако родителите не разрешават да се омъжи за него.
Д-р Пампоров обясни, че най–срещаният модел на съжителство в ромските домакинства е "родители и техните деца", а не каквото е преобладаващото обществено мнение - цели поколения в един дом.
В ромската общност сега се наблюдава сериозна трансформация от патриархат към модерност, затова трябва в момента да се работи за преодоляването на този въпрос, смята Деян Колев от Център "Амалипе".
За да стане това, според него, трябва институциите у нас да заработят реално по този въпрос, а освен това да се търсят модели за подражание в общностите.
Превръщането на успели роми в модели за подражание е изключително важно за преодоляването на тази трансформация, посочи Деян Колев.
