Ремонтират паметника пред НДК

А�и �инисти започнаха ремонт на паметника "1300 години България" пред Националния дворец на културата.

"Сега ще свалим плочите от монумента, а след това ще проведем няколко обсъждания с граждани и специалисти, за да решим каква да е съдбата на паметника", казва пред "Градски вестник" главният архитект на столицата Петър Диков.

Той твърди, че една от идеите била паметникът да бъде облечен с леки материали и евентуално да бъде осветен отвътре. "Всяка промяна ще бъде консултирана с автора проф. Валентин Старчев", казва арх. Диков.

В края на февруари около конструкцията на паметника с тъжна съдба бе издигнато скеле за рекламни плоскости.

Преди години съдбата на монумента предизвика спор между столичния кмет Бойко Борисов и министъра на културата Стефан Данаилов. Общината предлагаше разрушаването му, а на негово място да се сложат паметните плочи на някогашния Шести пехотен полк, които бяха там преди изграждането на НДК. Министърът не се съгласи.

Паметникът пред НДК, издигнат преди близо 30 години, отдавна е символ на социалистическата грандомания.

Публична тайна е, че архитектурно той почти буквално изпълнява пореден каприз на всесилната по онова време Людмила Живкова, дъщеря на диктатора Тодор Живков. Нейните идеи за "вечната спирала на творчеството, духа и развитието" изключват всякакви дискусии в онези години и така са съсипани отличните скулптурни композиции на Валентин Старчев.

Преди години се разбра, че издигането на паметника всъщност е било незаконно, тъй като не съществуват никакви документи. Отговорната комисия от Министерството на културата така и не го приела заради некачествено строителство. Но в годините на социализма тази практика е била обичайна.

Арх. Атанас Агура, който е проектирал цялото пространство около НДК, твърдеше, че паметникът бил направен бързо и необмислено - само и само да не се попречи на амбициите на Живкова.

Скоро след помпозното му откриване лошо закрепените гранитни плочи от облицовката започнаха да падат.

Никой не хареса уродливото творение, а софиянци незабавно му дадоха редица остроумни названия, повечето крайно нецензурни. С тях той съществува в паметта и съзнанието на града от 1981 г.

Разрушението и незаинтересоваността на властите превърнаха монумента с официалното и от никого не употребявано име "1300 години България" в реална опасност за хората, които минават край него, в незаконно сметище и убежище на наркомани и алкохолици. Нито една институция не пожела да отпусне нужните за ремонт - както се твърдеше преди години - около 3 млн. лв.

Когато Бойко Борисов стана кмет на София, влезе в тежки разпри с министъра на културата Стефан Данаилов и с шефа на НДК Христо Друмев. Кметът искаше да се направи нещо с урода, а другите мъже от властта предпочитаха нищо да не се пипа.

Имаше идеи да се премахне паметникът, да се остави като символ на рушащия се комунизъм или да се потърси някаква форма на адекватно вписване в съвременния и без това достатъчно еклектичен облик на София, на негово място да се построи хотел за 600 души с топла връзка към НДК. Или пък пространството около него да стане изложбена зала.

Има и няколко защитници на монумента: "Разрушаването и построяването на нов монумент, независимо кои ще бъдат строителите - тези на стария паметник или нови, е посягане на националната духовна памет. И без това безпаметието се шири на всички духовни, политически и икономически нива. Нов монумент ще бъде знак за днешния ден, а не за 1300-годишнината на българската държава", смята акад. Светлин Русев, един от главните съветници на Л. Живкова в онези години.

Валентин Старчев спечелил конкурс, обявен от тогавашния Комитет по култура на тема: "Минало, настояще и бъдеще".

Трите теми той разгръща в три композиционни фигури, а целия монумент завършва със знаме под формата на крило на птица, символизиращо полета. Първата част е под наслов "Златният век на Симеон", втората представлява "Пиета", а третата е наклонена фигура на работник, и е озаглавена "Съзидателят".

Фасадата е изпъстрена с крилати фрази от Левски и Ботев: "Времето е в нас и ние сме във времето", "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".

Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра. Построен бил за рекордно кратките осем месеца само и само да увенчае откриването на НДК.

"Изгражданото му бе епопея на нощното строителство. Голям хаос, голяма бъркотия...", си спомня арх. Агура.

Въпреки ударния труд и това, че последните 10 дни Старчев кара без сън, не успяват да го завършат. Най-високата част остава непокрита. Затова строителите облицоват с шперплат участъка на крилото и го боядисват с цвета на камъка от плочите.

Завършват го едва след като официално е открит, разказа миналата година бившият кмет на София Петър Междуречки, през чийто мандат е построен НДК.

Говори се, че са били похарчени 7 млн. лв, но той така и останал незавършен. Накрая строителите, за да го излъскат преди откриването, го измили със силна струя и така отмили фугите на плочите, с които е облицован.

Проф. Валентин Старчев вече години наред проявява търпимост към всякакви решения - дори за събаряне или за преосмисляне.

Както се разбира от коментара на сегашния главен архитект Диков - отново предстоят дискусии...