С офийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет в София и Техническият университет в София са водещите университети в България, сочат данните от рейтинговата система на висшите училища за 2014 г.
Те бяха представени днес на пресконференция от Министерството на образованието и науката. Класацията се прави за четвърта поредна година като изпълнител е институт „Отворено общество“, заедно със социологическа агенция МБМД и „Сирма груп“.
Системата съдържа информация за всички 51 акредитирани държавни и частни висши училища, които обучават в специалности в общо 52 професионални направления. Класациите в системата са направени на база 68 от общо над 100 индикатора в системата.
Софийският университет е лидер в 21 от общо 22 класации по професионални направления, в които обучава студенти.
Алма Матер отстъпва първото място само в едно от направленията, по които обучава студенти –Администрация и управление, където лидер е Американският университет.
Безспорен водач в областта си е Медицинският университет в София.
Техническият университет в София е лидер в 5 от осемте направления, в които обучава студенти. Химикотехнологичният и металургичен университет пък е водещ в 3 от петте си професионални направления.
867 лв. е средният осигурителен доход на завършилите висше образование в България,
а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%.
По-малко от половината наети висшисти – едва 46%, работят на позиция, за която се изисква висше образование, показват резултатите от рейтинговата система.
Според данните най-ниска безработица – под 1%, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование – над 90%, има сред завършилите в професионалните направления медицина, фармация, стоматология и военно дело.
При реализацията на завършилите „Икономика“ и „Администрация и управление“ едва 1/3 от висшистите работят на позиция, за която се изисква висше образование.
По думите на Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт „Отворено общество“
проблем на българското висше образование е не, че произвежда много специалисти, за които няма места на пазара на труда, а че има сгрешена структура.
„Здравеопазването и информационните технологии са секторите, които имат нужда от кадри, но има и професионални направления, които произвеждат излишък от кадри“, коментира Стойчев.
Той заяви още, че най-големите различия не са между отделните професионални направления във висшето ни образование, а са сред висшите училища.
Така средният осигурителен доход на студентите, завършили „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет, е над 1800 лв, безработицата е под 1%, а реализацията по специалността е близо 92%, докато при студентите от Шуменския университет от същото професионално направление безработицата е около 5 пъти по-висока, а осигурителният им доход е 706 лв.
