Проучване: 2011 г. била най-лошата за българите от 1997 насам

2011 г. е оценена като най-лошата за българите година от 1997 г. насам.

Това показва национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено чрез пряко стандартизирано интервю сред 1050 души, в периода 9-14 декември.

Едва 10%, колкото и през 2009 г., оценяват 2011 г. като по-добра от предишната. Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%).

Икономическата и политическа оценка налага своя отпечатък и върху начина, по който се мисли цялостното развитие на страната през последните 20 години.

Ако през по-успешните финансови периоди 2004-2008 г. една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, а веднага сред парламентарните избори през 2009, този дял се е покачил почти до 30%, днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро.

По степен на тревожност оценките за финансовото състояние на страната и домакинствата се доближават до тези за периода преди 2001 г.

Близо две трети от българите (65%) смятат, че икономическото състояние на страната се влошава, а всеки втори вижда влошаване във финансовото състояние на домакинството си (53%).

Освен с нарастване на негативните оценки за икономическото развитие на страната и домакинствата, годината се откроява като една от най-песимистичните относно очакванията за близкото бъдеще.

Ако първите години на кризата се характеризираха със силни надежди за скорошен изход от нея (в рамките на около 40%), днес едва 20% очакват подобрение на икономическата ситуация на страната, а 23% - на финансовото състояние на домакинството си.

Мнозинството от българите предвиждат негативни икономически сценарии

Между 4-10% определят като "голяма" вероятността за нарастване на доходите и жизнения стандарт, за съживяване на бизнеса и увеличаване на заетостта през 2012 г.

Песимистични остават и очакванията за приток на чуждестранни инвестиции, облекчаване на кредитирането за физически лица и бизнеса.

На фона на тези нагласи, влизането на България в нов фискален съюз на финансово стабилните европейски държави изглежда също малко вероятно.

Негативните икономически новини от редица европейски страни и опасенията от разпадане на еврозоната водят до нарастващи страхове за разклащане на икономическата стабилност на страната.

Всеки втори българин смята, че е голяма вероятността кризата да се задълбочи, 45% очакват закъснения в изплащането на заплати, пенсии и социални помощи.

40% се страхуват от висока инфлация, 37% - от повишаване на данъците, 30% от повишаване на лихвите по кредитите.

Макар и доста по-умерени, страхове са налице и по отношение на нарастване на бюджетния дефицит, фалит на банки или разклащане на валутния борд (в рамките на около 18-24%).

Изострените страхове и цялостният икономически климат се отразяват и върху потребителското поведение

Към момента то се изразява в умерен баланс между харчене и спестяване.

Около 37% се опитват да заделят всички възможни средства, които да са им на разположение, ако настъпят финансови затруднения, а 47% вместо да спестяват, предпочитат да купуват от страх инфлацията да не „изяде” част от средствата им.

Зад едното или другото поведение обаче не стоят ясно изразени социално-демографски групи. Все пак спестяването е характерно за хората с по-високи доходи, докато домакинствата със средни или по-ниски доходи, чиито приходи не са достатъчни за спестяване, се ориентират към закупуване на стоки, които могат да поскъпнат.

Проведеното в началото на декември изследване показва, че през 2011 г. е налице леко увеличение на планираните за предстоящите празници разходи за подаръци.

Спрямо миналата година те се увеличават средно с около 7 лв. (от 79 на 86 лв.), но все още са далече от сумите, които българите харчеха в периода преди разгара на кризата 2008-2009 г. (в рамките на около 95-100 лв.).

Останалите разходи за посрещане на празниците остават на нивата от 2010 г. и се движат в рамките на 63-66 лв. на домакинство.

Въпреки ситуационно завишеното потребление, характерно за края на годината, в дългосрочен план силните страхове и неизвестността пред изхода от кризата продължават да влияят негативно върху разходите на домакинствата и инвестиционните им намерения.