Проф. Райнов: Закон за езика не решава нищо

Проф. Васил Райнов, директор на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН, коментира в интервю за Агенция "Фокус" идеята на ГЕРБ за Закон за чистота на българския език.

Преди няколко дни казанлъшкият депутат от ГЕРБ Емил Караниколов съобщи, че има идея за закон, който щял да изчисти българския от излишните чуждици. Бъдещият закон щял да влезе в пленарна зала след няколко месеца.

"Българският език трябва да стане разбираем за баба Пена от Бусманци", аргументира се  Караниколов. Според депутата сега езикът ни бил твърде неразбираем за хората, които не владеят чужди езици. 

Не може със закон да се регулира развитието на езика, заяви министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

"Ще имаме закон и какво от това? Не може да се спре развитието на езика по никакъв начин, не може да се спре лексикалното богатство, което се натрупва всеки ден, не могат да се спрат промените, които се случват в граматиката", коментира министър Игнатов. 

Той добави, че може да се ограничи в институциите да се говори малко по-прилично, "да не се говори,  като на стадион, или като в кръчма".

Следва пълният текст на интервюто на проф. Васил Райнов, в което той коментира намеренията на депутата от ГЕРБ:

Как си обяснявате, да ги наречем опитите, за провеждане на езикова реформа?

- Това са упражнения на хора, които не са професионалисти и които не се занимават с това, което са учили.

Нашето становище, на Института за български език, е обявявано многократно. Ние сме написали и книга за това – казва се "Закони на/за езика".

Там са събрани всички опити досега, всичките закони са публикувани, авторите им и защо не се е случило това, както и научни разработки във връзка с подобни неща.

В над 20 закона в Република България е казано, какво трябва да се прави, но те не се спазват. Например в Търговския закон много добре е казано как трябва да бъдат изписвани надписи, табели и прочие – някой да ги спазва?

Последният закон, който беше предложен, беше от един народен представител, тогава от "Атака".

В присъствие на министри, заместник-министри в Комисията за наука и висше образование тогава в Народното събрание за сетен път обяснихме какво се прави, как и защо да се прави, че когато човек се грижи за чистотата на родния език, това се прави по друг начин – че се започва от училищната скамейка, начално образование, средно образование.

Нашите ученици завършват полуграмотни, след това влизат всички и следват, излизат съвсем неграмотни от висшите учебни заведения. Нашите ученици, завършващи езикови гимназии, където се учи все по-малко български език, са полуграмотни на родния си, на майчиния си език.

Малко са висшите учебни заведения, които поставят входен и изходен тест за езикова грамотност.

Кой може да даде начало на промяна в езика?

– Българските езиковеди могат да дадат начало към един анализ. Английският език защо не желае да направи правописна реформа? Защото, ако някой реши да направи правописна реформа, трябва да направи реформа за английски-английски, за американски английски, за австралийски английски и т.н.

Изведнъж единството, цялостността на един език, който вече е хегемон, ще превърне в няколко езика, защото те вече са много различни, но никой не желае да прави правописна реформа.

Английският език не се страхува от чуждици, както ние непрекъснато подскачаме за чистотата на българския език. Аз искам този човек, който предлага това, да ми покаже 20-30 страници негов текст и тогава да разговарям с него за чистотата на българския език.

Смятат ли езиковедите у нас, че имаме нужда от реформа в някаква посока?

– Реформа винаги може да се прави, но правописът е показател за грамотността на един човек. Всякакви опити за "демократизиране" са упражнения на аматьори и за аматьори.

Как баба Пенка била говорила – това е съвсем друг въпрос. За щастие българските диалекти са живи, актуални, на тях се пеят народни песни, има български народни умотворения, те са описани, Българската академия на науките има Институт за фолклор, фолклор се преподава като дисциплина в хуманитарните специалности.

Пълният член е едно граматично недоразумение, и какво от това? Грамотният човек знае къде да постави пълния член, неграмотният не знае. И сега ще направим така, че ще махнем пълния член, за да могат всички неграмотни да пишат еднакво.

Това ли е мечтанието ни? Има исторически правопис, исторически фонеми, исторически смисли в езика. Никъде не е постигнат оптималният фонетичен правопис – да говорим така, както пишем, защото всеки език има исторически път, през който е минал.

Старобългарските рефлекси на голяма носовка, на малка носовка, на големия ер и на малкия ер са преминали в рефлекси, тези рефлекси са преминали в различните диалекти в различни гласни. Книжовната норма е договореност. Всичко е описано, знае се – да бъде прочетено. Да се види какъв е опитът и какво показва историята и дали имаме нужда сега точно от това.

Колко са опитите за „реформа”?

– 14 са досега, описали сме ги. Има я книгата – "Законите на/за езика". Всичко е описано, показани са законите, авторите им.

От тези опити нещо положително видяхте ли?

– Участвал съм в шест заседания на комисии в Народното събрание, където сме казвали, че това не е проблем, който може да бъде решен със закон. Наистина правописът може да бъде променен само с решение на Народното събрание по Конституция.

Франция има Закон за езика, но нищо не е решила с този закон, макар той да е написан много грамотно юридически. Всичко идва от непознаването на материята.

Не може един неспециалист да се захване точно с това, което е националната идентичност на българина – неговият език.