Резултат от него е новата книга "Българските благословии, пожелания и клетви - част от националната самобитност и културното наследство" на проф. д-р Лилия Крумова-Цветкова от Института за български език при БАН, съобщават от издателство "Емас".
Задълбоченият анализ на проф. Цветкова, първи по рода си в нашата лингвистика, или по-точно в нашата лингвокулторология, е допълнен с Речник на благословиите, пожеланията и клетвите.
Равносметката на нашата родна самобитност е 883 благопожелания и 2529 клетви, отбелязват издателите.
По думите на авторката благословиите и клетвите са израз на подчертаната емоционалност на българина.
Известно е, че по-северни народи, за които изразяването на емоции не е особено характерно, не притежават клетви.
"Не особено в полза на народа ни говори фактът, че клетвите са значително повече от благословиите и пожеланията. В събрания материал клетвите са три пъти повече по количество.
Явно злото у човека е по-силно, но то безспорно се засилва при труден начин на живот, при сблъскване с трудности и несправедливост. А съдбата на нашия народ не е била лека," коментира проф. Цветкова.
Тя припомня, че благословиите и клетвите са израз на желанието на човека да въздейства върху природата и хората.
Основават се на прастарата вяра, че словото има магическа сила, че думата и действието са пряко свързани и ако пожелаеш нещо и го произнесеш, то ще се сбъдне.
"И в благословиите, и в клетвите намират отражение, от една страна, магическите заклинания на първобитната епоха, от друга - основните религиозни представи на християнството. Благословиите и клетвите са огледало на времето.
Те отразяват народния мироглед, култура и език. В тях са оставили отпечатък времето, битът и манталитетът на народа," пише авторката.
Източник: БТА
Последвайте ни
