Смята се, че Паисий е много далечен от днешния ден, което не е вярно, заяви проф. Надежда Драгова, която беше избрана за почетен председател на Националния организационен комитет за честването на 250-та годишнина от написването на "История Славянобългарска".
Голямото честване на четвърт хилядолетие от написването на Паисиевата история ще бъде на 19 юни, денят на Св. Паисий Хилендарски.
"История Славянобългарска" се преписва 117 години на ръка от книжовници, които коментират автора и влагат свои мисли от епохата си. Затова ние твърдим, че "История Славянобългарска" не е само зографски автограф, а е всички преписи в продължение на 117 години", каза проф. Драгова.
Седем важни преписа са подготвени за издаване в отделна книга по повод годишнината.
"История Славянобългарска" поставя основите на идеята за българската държавност, на нашето Възраждане, отбеляза проф. Кирил Топалов, секретар по въпросите на културата, духовността и националната идентичност на президента Росен Плевнелиев.
Според него винаги могат да се научат нови неща за делото на Паисий.
Самият проф. Топалов има идеята заедно с проф. Драгова да се опита да намери гроба на хилендарския монах.
"Преди не много време се разбра, че житейският път на Паисий свършва в село Амбелино, което сега е квартал на Асеновград. Вероятно той е бил погребан в двора на църква или манастир", припомни проф. Топалов.
Честването на годишнината предвижда и научни сесии във Великотърновския университет, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет в Благоевград.
Обсъжда се идеята заключителните тържества да се проведат в Банско.
Заради годишнината ще се издадат и редица книги, сборници със статии, ще се организират и ученически конкурси, свързани с Паисиевата история, млади хора ще преписват на ръка части от книгата.
Честванията са под патронажа на президента Росен Плевнелиев.
За голяма част от събитията ще се търсят спонсори, защото за тях няма осигурено финансиране към момента.
В Националния организационен комитет участват министърът на културата Вежди Рашидов, образователният министър Сергей Игнатов, председателят на БАН акад. Никола Съботинов, акад. Иван Радев, чл.-кор. Атанас Атанасов, проф. Иван Илчев, проф. Боян Биолчев, проф. Иван Мирчев, проф. Стоян Денчев, проф. Пламен Лекгоступ, проф. Боряна Христова, проф. Румяна Дамянова, доц. Запрян Козлуджов, доц. Пламен Митев, доц. Елена Тачева, доц. Мила Кръстева, Николай Дойнов.
Оригиналът на Паисиевата история бе върнат през 1998 г. в Атон.
Според публикации в медиите през 1991 г. при посещение на тогавашния премиер Димитър Попов (1990-1991) в българския манастир "Свети Георги Зограф" в Атон той се обръща към монасите с молба да позволят оригиналът на "История славянобългарска" да бъде изложен за поклонение в България.
Тогава бившият шеф на ефория "Зограф" в София Петър Митанов заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Той твърди, че ръкописът бил открадната от манастира през 80-те години със съдействието на Държавна сигурност.
На 13 септември 1996 г. "анонимен дарител" оставя в Националния исторически музей ръкопис, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.
Експертиза потвърди, че това е оригиналът на "История славянобългарска".
След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа, през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.
