Това увери премиерът Бойко Борисов след срещата си днес с директорите на някои от големите болнични заведения у нас.
На нея присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев и вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
На здравните заведения, които поради спецификата на населените места, където се намират, не могат веднага да покрият всички условия, се обмисля да бъде даден буферен срок между половин и една година.
За свършената от болниците работа ще се плаща месец, след като изтече предходния, припомни Борисов, като предупреди: "Имаме готовност да разглеждаме болница по болница, спешен център по спешен център".
Там, където държавата не си е изпълнила ангажимента до момента, не по вина на сегашното правителство, ще се плаща при строг контрол и проверка на изработеното, уточни той.
Като пример премиерът даде болницата в Ботевград, която е дотирала хемодиализата на пациентите със 160 хил. лева.
За 15-20 болници може да се даде отсрочка за изпълнението на поставените критерии, потвърди и министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев.
По думите му така тези лечебни заведения ще могат да покрият изискванията по-плавно или пък ще бъдат осигурени чрез друг тип дейност.
Такива, които обаче не са успели да сключат нито един договор или са останали с няколко - около 20 в цялата страна, няма да могат да работят, категоричен бе той.
"Целта на тази реформа не е да правим икономии
Имаме готовност да отговорим на това, което очакваме като свършена работа. Въпросът е да спре изтичането на пари и да се постигне максимално качество на лечение за пациентите", обясни още премиерът.
Борисов обеща всеки месец да се провеждат подобни срещи с представители на лечебни заведения от цялата страна, за да се решават трудностите там, където още ги има.
Управляващите изразиха увереност, че директорите на болниците, които присъстваха на днешната среща, няма да протестират и ще помагат за реформата.
Изпълнителният директор на "Пирогов" Димитър Раденовски заяви, че без съдействието на големите болници трудно ще бъде направена реформата. Самият той изрази готовност да предостави свои специалисти на по-малки болнични заведения в страната, ако това е необходимо.
По думите му в правителството са "максимално диалогични" и могат да реагират на всеки един проблем.
Ще се вслушваме и в нашите партньори от опозицията, много внимателно слушаме опозицията какво говори, обеща министър председателят, като увери, че където опозицията даде конкретен пример за проблем, кабинетът има готовност да го реши.
Борисов напомни, че все още не е завършила проверката на ДАНС относно пътуването в САЩ на здравния министър Божидар Нанев и председателя на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов.
В болниците са установени нарушения по около 40 процедури
и случаите са предадени в прокуратурата, съобщи днес министърът на финансите Симеон Дянков. Здравният министър Божидар Нанев уточни, че те са за неправомерно отчетени дейности и все още тече разследване, като не поиска да даде повече информация.
Моята амбиция е до края на мандата за здравеопазване да се отделят 6% от брутния вътрешен продукт (БВП), заяви Дянков.
По изнесените от него данни в момента у нас за здравеопазване като дял от БВП отиват 4.2%, а средният процент за Европа е около 6.3.
Изводът за финансовия министър е, че средствата за здравеопазване трябва да се увеличат само от бюджета с около 50 на сто.
По въпроса за изразената от премиера готовност да се отблокират 350-400 млн. лева, той коментира, че това е още една възможност, но тя не е необходима, тъй като вече е изчислено, че 350 млн. лева ще дойдат от "по-добри приходи от НАП и агенция "Митници".
В отговор на коментар на президента Георги Първанов, че здравеопазването не е икономика, финансовият министър отвърна:
"Здравеопазването е това нацията да е здрава, силна и щастлива". За да е така обаче, според Дянков трябва допълнителен финансов ресурс.
Да се представи и публично да се обсъди нова здравна карта или стратегия, която да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги за хората и адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор.
За това апелират в отворено писмо до институциите
участниците в организираната днес от НДСВ и Либералния институт за политически анализи дискусия "Здравеопазването в България - параграф 22".
Участниците се обединиха около мнението, че програмата на ГЕРБ за здравеопазване е добра, но призоваха правителството да я изпълни.
На срещата главният секретар на Българския лекарски съюз (БЛС) Димитър Ленков изрази недоумение защо представители на съюза не са били поканени днес на срещата в Министерския съвет за обсъждане на проблемите на реформата.
Той призова да се обърне внимание на недостига на медицински специалисти и посочи като застрашени специалности вирусолози, патолози, анестезиолози, епидемиолози.
Евродепутатът от НДСВ Антония Първанова коментира, че в момента не се провежда реформа, а съкращения.
Здравната карта е един от инструментите
тя трябва да даде анализ на демографското състояние и на заболеваемостта и да каже за колко стигат парите, обясни още тя.
Според нея е грешен подходът 120 млн. евро, осигурени от ЕС за преструктуриране на болниците, да не отидат за преструктуриране на общинските, а да се налеят в големите болници.
Доброволните фондове са неефективни, защото в последните две години около половината от разходите им не са насочени към здравноосигурените, смята евродепутатът.
По предложение на Хасан Адемов от ДПС участниците в дискусията записаха призив към институциите да се спрат делегираните бюджети. Адемов призна, че ако предишното мнозинство е направило реформата, сега нямаше да се налага на ГЕРБ да я правят.
Защо на едни болници се плащат 100% от средствата, а на други - 50 на сто и какви са критериите за това, попита той.
Позицията, изразена от експерт от президентската администрация, беше, че двата европейски критерия - за качество и достъп до здравеопазване, трябва да вървят заедно, когато се преценява дали да се закриват болници.
Източник: БТА
Последвайте ни
