За две години разрешенията за специални разузнавателни средства (СРС) са се увеличи тройно.
Това каза заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев на национално съвещание, посветено на практическите проблеми при прилагане и използване на резултатите от специални разузнавателни средства.
Той посочи, че ако през 2008 г. са разрешени от съда 5898 СРС, то през миналата година те са близо 16 хиляди.
Основно те са дадени от съдилищата в София и Пловдив.
В Бургаския район например от 697 дадени разрешения за СРС 399 са по искане на прокуратурата. Като цяло в страната най-много са исканията за подслушване, много по-рядко се ползват за останалите способи - проследяване, доверителна сделка, контролирана доставка и други.
От Софийския градски съд през 2010 г. са дадени 6213 разрешения за СРС-та, като 3974 са за подслушване, а 1823 за наблюдение и проследяване. Подобно е съотношението и в района на Варна.
Предимно СРС-та се искат за наркотици и митническа контрабанда. В Перник през миналата година са дадени разрешения за разследване в 30 случая за убийства и опити за убийства. Като цяло
ефективността на СРС-тата като способ за събиране на доказателства намалява.
Колкото повече се прилагат СРС-та, толкова по-малка е ефективността им, посочи още Илиев.
Темата за СРС преди месец окончателно напусна полето на професионализма и се пренесе на полето на скандала, каза председателят на ВКС Лазар Груев при откриването на съвещанието.
Това съвещение не е срещу някого или срещу нещо. То е за професионалния прочит на този проблем, базиращ се на точната и аргументирана статистика, посочи още Груев. По думите му като държава е трябвало да прочетем по-внимателно осъдителното решение за държавата ни в Съда по правата на човека в Страсбург.
Като се обсъжда темата за СРС-тата трябва да се сещаме все по-често, че в България има Конституция и че тя определя и гарантира основните права на гражданите, посочи Лазар Груев.
Големият проблем в дебата за СРС-тата е за онзи необходим баланс между демократичните права на гражданите и ефективната борба с престъпността, посочи той.
Според главния прокурор Борис Велчев последният скандал е добър повод да огледаме механизмите за изпозлване на СРС-та, ефективността и законодателната рамка. Има място за подобрение във всички посоки.
Иска ми се да осмислим и фолософията, с която се отнасяме към резултатите от СРС-та, посочи Велчев. Апелирам да няма фанатизъм по темата СРС - да не се смятат за панацея или за обасолютно зло.
Броят на СРС-тата се увеличава постоянно и е достигнал ниво на насищане, при което освен, че се засягат права на граждани, пада и ефективността им в разследването.
Резултатите от СРС-тата идват все по-късно, идват и във все по-абстрактен вид. Това е заради претрупаната система. Над 99% от исканията на прокуртурата за прилагане на СРС-тата са уважени, допълни Борис Велчев.
