Д нес Църквата чества Успение на Пресвета Богородица, един от 12-те големи християнски празници.
Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.
Според Светото писание
това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си.
Три дни преди смъртта ѝ Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа ѝ с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва:
„Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Според народната традиция
празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Вярващите търсят покровителството на Св. Богородица за житейските си проблеми.
На този ден се правят родови срещи, прави се и курбан – за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
На този ден празнуват всички, които носят имена като Мария, Марио, Марияна.
