Н а 23 ноември честваме деня на свети Александър Невски.
Роден около 1220 г., на 16-годишна възраст става княз на Новгород.
Едва 20-годишен Александър ръководи военните действия на Новгород срещу Швеция в Шведско-новгородските войни, удържа победа и шведите се оттеглят, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки успеха си, той влиза в конфликт с новгородските боляри и скоро е прогонен от града, като мястото му е заето от брат му Андрей Ярославич.
В началото на 1241 г. Тевтонският орден предприема настъпление към Новгород. Александър Невски отново е повикан, за да оглави военните действия и отново удържа победа.
Руската историография традиционно придава голямо значение на тези две победи, като те се превръщат в символ на противопоставянето на Русия на Западна Европа.
През 1547 г. Александър Невски е провъзгласен за светец.
Той е и патрон на най-голямата източноправославна катердрала на Балканския полуостров – храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София.
Днес патриаршеската катедрала празнува своя храмов празник и
патриарх Неофит отслужи тържествена литургия,
на която присъстваха председателят на парламента Цецка Цачева, вицепремиерът Ивайло Калфин, кметът на София Йорданка Фандъкова, Георги Първанов (президент на България в периода 2002-2012 г.), бившите служебни премиери Георги Близнашки и Ренета Инджова, политици, много миряни.
Честити сме, че именно в годината, в която отбелязваме 90-годишнината от освещаването на храма „Св. Александър Невски“, след близо 100 години дебати относно собствеността на църквата, въпросът намери своето логично разрешение и Българската православна църква стана законен собственик на патриаршеската катедрала, каза в словото си патриархът.
Катедрала е била замислена като храм-паметник, „в който да се възнасят молитви към Всевишния за благоденствието на Царя-Освободител и неговия народ, и за упокоение на душите на падналите за освобождението на България герои“, но строежът ѝ се превърна в общонародна кауза и дело, припомни патриархът. Храмът се строи и благоукрасява почти половин век – от решението на Учредителното събрание в Търново за построяването му, до освещаването му през септември 1924 г., каза Негово светейшество.
Той се помоли и „Бог да благослови всички ни, та в единомислие, разбирателство и взаимна любов да се трудим за благото на нашето Отечество и българския народ“.
Ще започнат необходимите постъпки за реставрацията на храма
и със съдействието на специалистите ще се осъществява по-нататък реставрационната работа, каза по-късно пред журналисти патриархът.
Което е най-необходимо, вече е направено, за да се организира реставрацията на храма, допълни той.
„Трябва да се започне с реконструкцията на големия купол.
Нужна е експертиза какво е трябва да се направи, бързо да се спрат всички течове и след това да се пристъпи към реставрацията на стенописите. За радост вече има дарение за реконструкцията на купола“, каза пред Нова ТВ епископ Тихон.
