Роден е на 13 май 1948 г. в пловдивското село Рогош, община Марица. Завършва медицина и става специалист по коремна и гръдна хирургия. Работил е в Димитровград, Хасково, както и във Висшия медицински институт в Пловдив.
От 1990 г. е заместник-председател на КНСБ, а през 1997 г. е избран за неин председател. Избран е за председател на КНСБ последователно на IV, V и VI национални конгреси (ноември 1997, декември 2001 г. и май 2007 г.).
Носител е на орден "Стара планина" II степен.
"Преди малко тук, във Виена, където са се събрали европейски синдикални лидери от всички страни, почетоха със ставане на крака паметта на Желязко Христов. Новината беше съобщена в началото на форума, който ще се проведе в следващите три дни и мисля, че и скръбта и уважението бяха искрени", заяви за БГНЕС проф. Кръстьо Петков, който беше начело на КНСБ непосредствено преди д-р Желязко Христов.
"Като професионалист, като лекар и хирург той си остана уважаван от всички. Отиде си и председателят на КНСБ, който след мен изкара на този пост 13 години. Аз не съм сигурен до каква степен ще получи признание, защото работата в синдикатите не носи непосредствена благодарност", каза още Петков.
По думите му Желязко Христов е бил отначало до край посветен на синдикалната кауза и мотивиран да се квалифицира в тази област; запазил е и развил експертния потенциал на КНСБ и заедно с това сам е израснал като човек, който може да води преговори и когато се налага, да води протести.
Има много скептици, които смятат, че синдикатите и лидерите не си вършат работата както трябва, особено сега в условията на криза, но на него му се падна една доста тежка участ: да работи в годините след хиперинфлационната криза и по време на икономическата и финансовата криза, коментира експертът.
Според Петков Желязко Христов е знаел, че си отива. "Това за него като лекар не беше тайна и това в голяма степен обяснява един скептицизъм, който го беше обхванал през последните месеци", сподели Петков.
Самият той за последно е водил разговор на четири очи с Желязко Христов в края на пролетта. "Моето впечатление е, че той самият усещаше като лекар какъв ще бъде изходът през следващите месеци.
Последният ни разговор остави у мен много тягостно впечатление. Няколко пъти ми каза: "Какво можем да направим при положение, че подкрепа от никъде няма?", разказа Петков.
Желязко Христов беше активен и умееше да убеждава, но само той си знаеше какво му струва, когато вижда един проблем, който засяга всички и апелира да се излезе на протест, а когато се обърне назад вижда само 100 души и това не е само негов проблем, споделя проф. Петков.
"Вече го няма Желязко, но каузата, за която той даде 20 години от живота си, остава и дано да има просветление и да се разбере, че това е обща кауза", каза още той.
Кончината на д-р Желязко Христов е загуба и за българското, и за европейското синдикално движение, казва за БТА лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев.
За мен Желязко Христов постави реалното начало на демократизацията на КНСБ и нейното европейско преустройство, отбеляза Тренчев. Той допълни, че се надява, че неговите наследници ще продължат тази линия на европеизация и демократизация.
Съболезнователна телеграма до близките на д-р Христов е изпратил министър-председателят Бойко Борисов.
"Вярвам, че ще съумеете да следвате неговия висок пример, защото той е образец на всеотдайност и професионализъм, достойни да бъдат следвани и занапред", пише Борисов.
Проф. Христов ще запомним с неугасващия му ентусиазъм и активността му в социалния диалог между правителство, синдикати и работодатели в името на достойния живот и подобряване на условията на труд на българина, отбелязва той.
По думите на премиера негов е изключителният принос в изграждането на КНСБ и запазване на социалния мир в страната.
Източник: БГНЕС, БТА
Последвайте ни
