Парламентът отхвърли още едно президентско вето

П�л �ламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за развитие на академичния състав.

Както се очакваше, "за" закона бяха 139 депутати от ГЕРБ, Синята коалиция и "Атака" единодушно отхвърлиха ветотоа "против" и в подкрепа на ветото на Георги Първанов гласуваха 34 народни представители от Коалиция за България и ДПС.

Като мнозинството гласуваха и един народен представител от ДПС и независимите депутати.

Веселин Методиев от Синята коалиция отбеляза, че с неуспеха на президентското вето държавният глава губи поредната си битка с парламента, а това не се отразява положително на президентската институция.

Депутатът посочи, че 70 процента от мотивите на президента да върне закона са "детайли и дребнотения", които дори не отговарят на конституционните изисквания за вето.

Главната критика на опозицията

беше срещу липсата на единни държавни изисквания за придобиване на научна степен и срещу възможността, дадена от закона, в своите правилници университетите и научните общности да определят механизма за това.

Според Валентина Богданова от Коалиция за България не са ясни изискванията на държавата за академичното израстване, за да може впоследствие те да се разработят в университетските правилници и това трябва да е законово регламентирано.

По мнението на Андрей Пантев модернизацията - цел на закона, е самоцелна и изкуствена промяна. Професорът по история твърди, че "сега ще се става професор със статия във вестник".

Отсъствието на ясна система за акредитиране е бяло петно в закона, заяви Лютви Местан от ДПС. Той изрази съмнение дали след влизането му в сила системата ще премине от свръхрегулация към свръхдецентрализация, без да се стигне до девалвация в научните степени и длъжности.

Опозицията възразява и срещу ролята на министъра на образованието в процедурите по придобиване на научна степен, дори го определят като "свръхконтрол" и "груба намеса".

От ГЕРБ подкрепят реформаторския дух на закона и упрекнаха опозицията, според която всичките усилия за осъвременяване на системата са напълно безплодни и ненужни.

Според Ирена Соколова

законът носи зрял консерватизъм,

защото при създаването му е взет предвид Законът за висшето образование. В отговор на твърденията на Пантев за занижени изисквания при придобиване на професорска степен, Соколова посочи, че това няма да става с публикации във вестници, а след като се произнесе национално жури.

Министърът няма да отнема акредитации по собствена инициатива, а ще предлага това на Националната агенция за оценяване и акредитация, каза още тя в отговор на критиките към задълженията на министъра, разписани в закона.

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов напомни в кулоарите на парламента, че всички стартирали процедури за придобиване на научна степен до днес и платени във Висшата атестационна комисия (ВАК) трябва да минат по стария ред през научните комисии и през президиума на ВАК.

Има срок до края на ноември да се приключат тези процедури, а ако не успеят, очевидно парламентът трябва да удължи срока, защото университетите са платили за тях, посочи Игнатов.

Той изчисли, че от ноември има постъпили около 1500 процедури и за тях са платени минимум 4 млн. лв на специализираните съвети. Една процедура струва между 3 и 6 хиляди лв.

Фактът, че от ноември досега 1500 процедури са отишли във ВАК, показва, че се създава истерия, чиято крайна цел е всъщност президиумът да си изкара мандата, защото иначе ще трябва да го прекрати в края на ноември, допусна министърът.

Игнатов прогнозира, че

законът след два-три месеца ще успокои страстите.

Всяко нещо ново се приема с подозрение и, тъй като се преминава към съвършено нова практика, поне за нашата среда, първите месеци ще има някакво напрежение, смята той.

Министърът не се притеснява, че ще падне качеството, защото по думите му "то и сега е много ниско".

Той не е съгласен, че е много улеснена процедурата, за заемане на доцентско или професорско място и че изискването на публикации в научно специализирано издание не е лесно изпълнимо, тъй като, за да излезе една статия в престижно издание, се чака около две години.

Игнатов отбеляза още, че въвеждането на "външното начало" в журито намалява до минимум възможностите за шуробаджанащина.

Не отпада възможността да се откриват повече университети, но това става по-трудно, коментира министърът по повод друго възражение от опозицията срещу закона.

Той посочи, че при процедурите за акредитация всеки преподавател вече ще се брои само в един университет. Затова, дори новият университет да признае длъжностите доцент или професор на идващите от стария преподаватели, те трябва да напуснат работата си в стария университет.

Така, за да напусне някой своето място в утвърдена институция като Техническия университет например, трябва да му се предлага наистина привлекателен проект, обясни министър Сергей Игнатов.