Д нес - 7 април, отбелязваме международния ден на здравето. На тази дата празнуват лекари, медицински сестри, фармацевти и всички, които работят в тази област.
Тази дата е обявена за Ден на здравето още през далечната 1948 г., когато е основана и Световната здравна организация (СЗО). От 1964 датата започва да се отбелязва и у нас като ден на здравния работник.
Един от основните проблеми, пред които е изправено родното здравеопазване, остава желанието на българските специалисти да работят в чужбина.
За 2013 г. от Лекарския съюз са издали 408 сертификата за работа извън границите на страната ни. Почти толкова е и броят на медиците, които са за същата година са се дипломирали.
Проучване на Българския лекарски съюз показа, че 80% от младите ни лекари изявяват готовност да напуснат България и да работят в чужбина, съобщи DarikNews.bg.
От съсловната организация уточниха, че броят на лекарите, завършили медицина, е равен на броя на тези медици, които емигрират.
Около 500 са студентите, завършващи медицинските университети у нас всяка година.
Проблемът обаче е, че емигриращите специалисти непрекъснато се увеличават, докато броят на дипломиращите се с годините остава константа.
Сред предпочитаните държави, заради които кадрите напускат страната ни, е Германия. Причината - един български лекар, заминавайки за Германия, може да започне избрана от него специализация и да получава възнаграждение от 2500 евро. Тук възнаграждението на един лекар, специализиращ по държавна поръчка, е 450 лева или над 10 пъти по-ниско.
След Германия, най-предпочитани от родните медици са Франция, Англия и Северна Ирландия.
На днешния ден Световната здравна организация (СЗО) всяка година избира тема, за която да предупреди и посъветва хората.
През 2014 г. тя е инфекциозните и паразитни болести, предавани чрез т.нар. вектори като комари, кърлежи, мухи и други насекоми.
Целта на тазгодишната кампания на здравната организация е да информира обществата, които са в най-голям риск, но и всички останали, при които рискът е по-висок - като пътешествениците, международните търговци и хората в страни, където това е нова заплаха, за начините да се предпазят от такива инфекции.
"Носете дълги ръкави и панталони, използвайте репеленти, поставете мрежа над леглото си, пречиствайте водата и я дръжте запечатана", това са няколко прости съвета от СЗО, които всеки човек може да следва, за да намали риска от заразяване - особено в рисковите тропически райони.
Именно за тези региони на нашата планета, където достъпът до чиста вода и хигиенни условия е ограничен, векторно предаваните болести са най-характерни.
Маларията е най-смъртоносната такава зараза, която през 2010 г. взима около 660 хиляди жертви - предимно деца в Африка.
Вирусната инфекция денка обаче е най-бързо разпростиращата се болест, която за последните 50 години е разширила обхвата си 30 пъти. И двете се предават чрез ухапване от комар.
Насекомите могат да бъдат преносители на редица паразити и патогени, които атакуват както хората, така и животните. Комарите например могат да заразяват с шест различни и еднакво опасни болести. Освен малария и денга, това са лимфатична филариоза - по-известна като "слонска болест", чикунгуня, японски (или комарен) енцефалит и жълта треска. Едно единствено ухапване обикновено е достатъчно за заразяване на кръвта.
