От 20 години искат да приватизират НДК

П�д �дложението за продажба на Националния дворец на културата (НДК) като възможна антикризисна мярка среща категоричния отпор на генералният директор на двореца от 20 години Христо Друмев.

В интервюта за "Труд" и "24 часа" той заявява, че е "угрижен и е готов с цената на всичко да защити "смисъла на живота си".

27 хиляди на ден излиза издръжката на НДК. За година, това прави близо 10 млн лв.

Друмев напомня, че

идеята за продажба на един от символите на столицата не изниква за първи път.

"Опити да се сложи ръка върху НДК са правени многократно, вкл. и да се откъсват части от комплекса. Дворецът обаче е с национална значимост и подобна идея не се реализира така лесно. Няма да позволя някой да превърне НДК в поредния мол или нещо подобно", казва той.

И разказва, как още през 1990 г. премиерът Андрей Луканов отне зала "Универсиада" (тази зала, конгресният център във Варна и НДК са били в един комплекс), уж за "да я предаде на студентите" и след това поетапно тя е била приватизирана.

После кметът (1991-1995) на София Александър Янчулев превърна в общинска собственост почти целия подлез под НДК, обществения подземен паркинг (920 места) от бул. "Фритьоф Нансен", както и надземния паркинг (240 места) - и двата, за гостите на НДК.

Тогава била приватизирана и "най-красивата сладкарница в София" - "Бреза" - в т.нар. английски двор. Там сега е руина и свърталище на наркомани.

След това всичко било препродадено на трети лица.

"Всички апетитни късчета общината ги взе и разпродаде без търг и обществени поръчки. Паркинга например го купи Георги Василев с чужди пари, разбира се - той беше съветник в общината. По-късно го застреляха, докато си разхождаше кучето.

Георги Илиев според мен също се прости с живота си заради това апетитно място", казва Друмев.

"Още се стряскам, като си спомня как един вицепремиер и един министър на културата, в отсъствието на премиера (1990-1991) тогава Димитър Попов, искаха да го предоставят на частна фондация", казва Друмев, но не споменава имена.

Опитите продължили при правителството на Любен Беров - мощната групировка Г-13, начело със застреляния по-късно Илия Павлов, поискала бившия правителствен тракт.

Правителството (1994-1996) на Жан Виденов отнело 13-ият етаж на административната сграда за Висшата атестационна комисия (ВАК).

Веднага след това с апетити се появили "охранители" и "застрахователи". Христо Друмев разказва как с Националната полиция учредили Фондация "Доверие и закрила" (която съществува и днес) и така отблъснал дебеловратите.

При управлението на СДС пък политици приватизатори се втурнали да приватизират с обещания и натиск привлекателни обекти чрез РМД-та.

Но министърът на регионалното развитие Евгени Чачев и областният управител на София Васил Маринчев, със съгласието на премиера Иван Костов,

спасили НДК като издали акт за държавна публична собственост.

"И след относително 10-годишно спокойствие - ето ни отново на мушката", приключва разказа си Друмев.

Той е съгласен, че при тежката икономическа ситуация в държавата е нормално да се търсят начини за повече приходи.

"Но не мога да разбера защо се насочват към приватизирането на работещ механизъм, който добре обслужва обществените интереси, и носи пари в бюджета. НДК всяка година внася по 3 млн. лв. само от данъци. Ако се продаде, означава още 260 души да излязат на пазара на труда", казва дългогодишният генерален директор.

Той напомня, че едва ли при евентуална приватизация новите собственици ще се съгласят НДК да се ползва за държавни и общински нужди, за представяне на книги от български автори, творчество на наши композитори, изпълнители, музиканти и представяне на образци на българското изобразително изкуство.

"Какво ще стане с многобройните кино-, музикални- и други фестивали? А активното предоставяне за обществено-политически събития, събрания, избори. Ако НДК не беше 100% държавен, къде и при какви условия щяха да се проведат международни събития като срещите на ЮНЕСКО, Европейската банка за възстановяване и развитие, НАТО, ОССЕ, Международната филателна изложба. И най-важното: да се отговори на въпроса - ще спечели или ще загуби държавата", казва той.

Друмев казва, че в Националния съвет за тристранно сътрудничество присъства "една личност с възможности, която отдавна има планове да приватизира НДК и поне два пъти това е ставало публично известно", а "Труд" подсказва, че става дума за Иво Прокопиев.

Христо Друмев смята, че министър-председателят Борисов не е информиран за идеята, тя се подхвърля в монент на негово отсъствие от страната, но има

"високо мнение за здравия разум на премиера".

"Не вярвам, че той ще подкрепи такова решение за НДК, защото то очевидно не съвпада с дългосрочните държавни интереси. Освен това Вежди Рашидов е министър, но и истински човек на културата, и му прави чест, че не подкрепя предложението", посочва генералният директор.

Поредната атака на вестник на Иво Прокопиев е днес в "Дневник". В остър редакционен коментар се казва, че "дворецът е извън законите, и въпреки че е собственост на Министерския съвет, НДК не се отчита пред него".

Какво се случва в НДК е известно единствено на генералния му директор Христо Друмев, който стои на поста от 20 години. Така на практика дворецът се управлява абсолютно непрозрачно, като личен феод на един-единствен човек", пише "Дневник".

В отговор на въпроса каква би била цената на НДК, Друмев отговаря, че сумата ще е значителна.

"Разгънатата площ е над 120 хил. кв. м. Това е само за централната сграда. Тя е в центъра на София, където е най-скъпата зона и всеки метър незастроена площ струва много. Най-вероятно поне 3- 4 хил. евро на кв. м", пресмята той.

И добавя: "Сградата е уникална, с особена, специална архитектура - не може да се използва за каквото и да е. Може да стане за музей, за конгресен център. Тя е мултифункционална. А културната дейност, за която се използва, е огромна и значима за нацията ни.

Да, има и свободни площи, които използваме рационално за повече приходи, с които се издържаме...

В НДК има няколкостотин оригинални творби на изключителни автори - скулптури, пластики, пана, картини, мозайки, гоблени, които грижовно съхраняваме и поддържаме, предоставени като музейни експонати. Това е безценно изкуство."

Христо Друмев информира, че във връзка с навършващите се 30 години от откриването на НДК предвижда нов под в голямата зала, реставрирани удобни седалки (4000 бр.), както и четири най-модерни асансьора. И подчертава, че това ще стане със средства на двореца, спестявани през последните две години.

Строителството на НДК започва на 25 май 1978 г. За три години там са излети 335 хил. куб. м бетон и са изкопани и извозени 1,7 млн. куб. м земна маса.

Дворецът е открит през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава, но първата проява там е поредният конгрес на БКП.

От 1 април 1991 г. НДК не получава нито лев от държавата и е на пълна самоиздръжка. Признат е за най-добре менажиран конгресен център в света през 2005 г.