Само на три десети е министър-председателят Бойко Борисов, одобряван от 51,4% от анкетираните.
Премиерът продължава да е най-харесваният лидер на партия от собствения й електорат
- сред 92% от симпатизантите на ГЕРБ. А 42% от запитаните одобряват и президента, и премиера.
И през април Кристалина Георгиева продължава да е най-одобряваният политик, макар че заема пост извън страната. От НЦИОМ уточняват, че проверката на нагласите към българския еврокомисар не бива да служи за механично сравняване с оценките за действащите в България политици.
НЦИОМ регистрира общественото одобрение към дейността на политиците, като изисква отговори поотделно за ръководителите на основните държавни институции, за ръководителите на парламентарните групи, за министрите и за други политици, които са били в центъра на обществения живот през последните месеци.
Двама министри заемат следващите места в класацията по одобрение - Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Така се затвърждава доминацията на лица от управляващите в групата на най-одобряваните политици.
Мъжете, заможните и жителите на големите градове по-често от останалите одобряват работата на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
През април Георги Първанов губи 3% от одобрението си в сравнение с февруари и отстъпва в класацията. Но въпреки това и през този месец Георги Първанов се нарежда сред най-популярните български политици.
Меглена Кунева се нарежда на пето място заедно с Георги Първанов в класацията за най-популярните български политици, въпреки че неодобрението към нея е значително по-малък дял от неодобрението към Георги Първанов. Кунева печели най-много симпатии сред левите избиратели (одобряват я 47% от тях), но и сред симпатизиращите на ГЕРБ и на ДПС (одобряват я около 40% от симпатизантите на ГЕРБ и 43% от избирателите на ДПС).
Меглена Кунева е особено популярна сред жените, сред хората на възраст между 30 и 60 години, както и сред живеещите извън столицата.
Независимо от високото одобрение за работата му, външният министър Николай Младенов добавя 6% неодобрение за дейността си през изминалия месец.
Расте популярността на министър Лиляна Павлова, която от началото на годината е сред най-одобряваните членове на кабинета. Откакто е министър на регионалното развитие, тя е повишила три пъти одобрението за работата си и е министърът с най-бързо растящ рейтинг.
Високи оценки за работата й дават предимно хора в активна трудова възраст, както и високообразовани респонденти. Тя е един от министрите, които се ползват с най-голямо одобрение сред заетите в частния бизнес. Лиляна Павлова се ползва и с растяща подкрепа сред избирателите на ГЕРБ - одобряват я 60% от тях.
Вицепрезидентът Маргарита Попова също попада в класацията на десетимата най-популярни български политици. Действията й носят както ръст на одобрението, така и на неодобрението. Одобрението за работата на вицепрезидента през април е с десет пункта по-високо от неодобрението.
Сред министрите, които добавят одобрение от началото на годината, през април се нарежда и Тотю Младенов, чиято роля при решаване на трудови казуси се оценява положително от общественото мнение. Въпреки благоприятната тенденция, която регистрираме при него, обаче, той остава сред министрите с все още високо неодобрение.
Лиляна Павлова, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Свилен Нейков
са членовете на кабинета, одобрението за работата, на които е по-висок дял от неодобрението.
Министрите, които оглавяват тежките и проблемни сфери - финансите и социалната политика и през април са с най-високо неодобрение в кабинета.
Сергей Станишев (БСП) продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, следван от Красимир Велчев (ГЕРБ). С 3% нараства одобрението към Мартин Димитров, което е и най-изразителната позитивна промяна в рейтингите на лидерите на парламентарни групи.
Рейтингът на Волен Сидеров все още е подвластен на негативните тенденции след президентските и местните избори.
Електоралната тежест на ГЕРБ е сравнително постоянна величина през последната година
- около 29-31%. От септември насам същото може да се каже и за симпатизантите на БСП, които остават в рамките на 18-20%. Леко се свива делът на деклариралите симпатии към ДПС и към "Атака".
Ако изборите бяха днес, в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Синята коалиция и още необявената за партия формация на Меглена Кунева ("България на гражданите").
Шансове да влезе има и националистическа партия, макар и не безпроблемно. Нужно е още време, за да стане ясно какъв избор ще направят гласувалите за "Атака" през 2009 г.
ГЕРБ запазва две трети от избирателите си от парламентарния вот през 2009 г. Всеки четвърти избирател на управляващите от 2009 г. днес посочва, че се чувства разколебан. ГЕРБ запазва профила на избирателите си - хора на възраст до 50 години, жители на градовете - областни центрове, образовани и заможни.
БСП може да разчита на три четвърти от избирателите си от изборите през 2009 г. Избирателите на БСП продължават да бъдат по-твърд електорат на своята партия от тези на ГЕРБ.
В хода на лидерската надпревара в БСП намалява дистанцията между вътрешнопартийните предпочитания към Сергей Станишев и Георги Първанов. В НЦИОМ регистрират известни разлики в националния профил на одобрението към двамата водещи политици на левицата.
Под половината от българите, които одобряват Георги Първанов, гледат с добро око и на Сергей Станишев, докато болшинството от одобряващите Станишев (83%) одобряват и доскорошния президент.
Подкрепата за Първанов от страна на ДПС е масова.
По това неговият профил се различава от профила на одобрение на Станишев, който има зад себе си главно симпатиите на социалистите и по-малко периферна подкрепа.
Страстите на предстоящия парламентарен вот в крайна сметка ще бъдат изнесени към политическите централи на ГЕРБ и на БСП.
Вотът за формацията на Кунева по принцип изглежда приемлив и за избиратели на по-малки партии, както и за политически пасивните. Сред симпатизантите на "България на гражданите" на Кунева преобладават млади и образовани българи, както и жители на градовете извън столицата.
Една от причините за доминацията на партия ГЕРБ в публичното пространство, изтъквана от анализаторите, е липсата на политическа алтернатива. Като такава се очертава единствено БСП, но тя не може да излезе извън традиционните си симпатизанти, чиито дял, заедно с периферията, не надхвърля една пета от всички избиратели в страната.
НЦИОМ по традиция тества
готовността на избирателите да гласуват за нова партия, различна от досега съществуващите.
Така формулиран, въпросът не измерва директно електорален потенциал, а по-скоро служи като ориентир за готовността на избирателите да подкрепят нови политически проекти. По този начин се отчита и делът на разочарованите от сегашните политически партии.
Делът на готовите да гласуват за нова политическа формация, различна от досега съществуващите, през април 2012 г. възлиза на 31%, или на около една трета от всички избиратели. Подобни дялове са били регистрирани и през 2011 г.
Най-ниският дял на търсещите нова политическа алтернатива (24% от интервюираните) са били отчетени през юли 2011 г., т.е. в периода преди президентските и местните избори, когато партиите бяха мобилизирали максимално електоратите си.
Социално-демографският прочит на данните показва, че по-склонни да подкрепят нова партия са най-младите (до 29 години), висшистите и жителите на градовете извън столицата, както и колебаещите се в политическия си избор.
Няма значими промени в дела на оптимистите за бъдещето на страната през последната година. Обаче
с 4 пункта нарастват песимистите за перспективите на България
за същия период. Оптимистите за собственото си бъдеще продължават да бъдат повече от оптимистите за бъдещето на страната и тази тенденция също е устойчива от 2011 г.
Сред оптимистите за страната преобладават младите, образованите, заможните, трудовозаетите и жителите на градовете. При тях оптимизмът взема връх над песимизма. Сред привържениците на ГЕРБ и на десните партии регистрираме по-изявени оптимистични нагласи, а сред симпатизиращите на опозиционни формации - по-често песимистични.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
