Ое еството разбира и подкрепя усилието на Българската академия на науките (БАН) да се
реформира, се твърди в проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), направено в периода 5-12 март т.г.
Проучването било направено по поръчка на
неназован депутат от парламентарната комисия по образование и наука,
а въпросите били подготвени от Института по
социология към БАН.
91 процента от анкетираните (в съобщение на БАН до медиите не се посочва техният брой) казали, че БАН трябва да продължи
да съществува.
Мотивите на поддържащите тази теза се разделят на
три групи. Общо 42% от анкетираните на възраст между 30 и 49 години
смятат, че закриването или сливането на нейните десетки научни институти ще
навреди на българската наука.
Според 27% от участвалите
в изследването закриването или сливането на научните институти
ще навреди на интересите на България, като тази позиция е
характерна за хората над 59 години.
А 21% смятат, че закриването или сливането на
научните институти ще навреди на развитието на младите хора -
тезата се споделя от хората под 30-годишна възраст.
Според 41 на сто от интервюираните, закриването на научните
звена е в полза на всички онези, "които имат интерес да не
се развива сериозно наука".
38 процента смятат, че
негативното отношение към академията е последица от неразбиране
и че то е в разрез с интересите на страната.
21 процента смятат, че атаката към научните институти
на БАН е резултат от непознаване на ситуацията в Европа, където
няма държава без институции, еквивалентни на академията.
Според 64 на сто от анкетираните, дори и в условия на криза
не е оправдано намаляване на средствата за наука.
Но разходите за
наука в криза трябва да се съкращават, смятат 36%. Това
мнение е споделено от хора сред групата на нискообразованите,
сред ромите и крайно бедните, пише в съобщението на БАН, в което се цитира проучването на НЦИОМ.
Общественото мнение е, че БАН трябва да продължи да
съществува, както и че академията трябва да бъде реформирана с
обособяването на по-малко на брой, но тематично ориентирани
изследователски институти.
Подобно мнение изразяват 83 на сто от интервюираните.
Твърдите оптимисти за бъдещето на академията след реформата са
34% предимно във възрастта 40-49 години, жители на София
и хора с висок жизнен стандарт.
Умерени оптимисти в това
отношение са 42 процента. Те смятат, че науката би спечелила при
определени условия, тоест трябва да се подберат адекватно
научните звена, които ще се обединяват, да се сработят
самостоятелните сега научни колективи, да бъде решен въпросът с
ръководствата на вече обединените институти.
Такова мнение изразяват хората над 59 години.
Едва 17% от участвалите в изследването са убедени, че
обсъжданите реформи няма да доведат до нищо добро за българската
наука.
59 процента смятат, че реформата на БАН е сложен
процес, който трябва да бъде подкрепен, докато 41% са на
мнение, че не трябва да се допуска външна намеса, защото учените
най-добре познават своите проблеми и възможности.
Източник:
БГНЕС
