М нозинството от младите хора у нас смятат, че стандартът на живот е по-важен от образованието.
Това сочат резултатите от Национално представително проучване "Българската младеж 2013", направено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), съобщиха за Агенция "Фокус" от центъра.
Над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието си.
Това в по-голяма степен се отнася за мъжете, за хората на възраст от 25 до 35 години, за жителите на малките градове и селата, както и за младежите от етническите малцинства.
Стандартът на живот, а не образованието е по-важен и за хората, които в момента са без работа, за невладеещите чужди езици и за младите хора, които вече имат деца. Това означава, че
безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията.
За други 43% по-важно е да получат възможно най-доброто образование. Такова е мнението предимно на жените, на респондентите на възраст между 15 и 25 години, на студентите и на жителите на големите градове.
46% от интервюираните млади хора заявяват, че са плащали за частни уроци. Сравнителният анализ на резултатите от проведеното изследване на НЦИОМ през 2013 г. с данните от 2010 г. показва, че въпреки промените в образователната система, относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава макар и незначително (от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 г.).
Професиите като юрист, лекар и IT специалист продължават да бъдат най-предпочитани от младите хора от 2005 г. досега
През 2013 г. обаче сред тях се нарежда и професията на преподавателя, което е нетипично за годините на прехода. Увеличаването на престижа на професията на преподавателя е индикатор за положителна промяна в ценностната система на младите хора, отбелязват от НЦИОМ.
45% от участвалите в изследването заявяват, че при никакви обстоятелства не биха напуснали България
По-често това е позицията на респондентите с висше образование (56% от тях), на хората на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната.
Малко по-нисък дял – 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните
12% от участвалите в изследването посочват, че имат намерение да останат да живеят в чужбина завинаги.
По-често това са млади на възраст до 18 години, ниско образовани, безработни и необвързани респонденти.
Възнамеряващите временно или постоянно да напуснат България най-често посочват следните причини:
- Ниският жизнен стандарт у нас (мизерия, бедност) – 48%. По-често това е причината за миграция според високообразованите, хората на възраст между 25 и 35 години и живеещите извън столицата.
- Високата безработица в страната – 35%. По-често тази причина посочват младежите на възраст между 19 и 25 години и жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и ниско образованите.
- Липсата на перспектива за младите хора в България – 13%. Това по-често споделят младежи между 15 и 18 години, жители на областните градове и висшисти.
- За обучение (престижен университет) – 12%. По-често това е причина за напускане на страната за учениците и за столичани.
- На почивка, екскурзия – 7%. Това посочват основно жители на столицата и студенти.
- Заради липсата на законност и правов ред у нас – 5%.
Основните причини за напускане на страната, които младите хора посочват, са с икономически характер – нисък жизнен стандарт и безработица. Допълнителни нюанси по тази тема са "по-добри възможности за собствен бизнес в чужбина", "за да събера пари да си платя кредитите / да започна бизнес / за обучение на децата ми”.
През 2013 година повече млади хора, в сравнение с 2010 г., прекарват време в интернет
(66% тази година в сравнение с 55% през 2010 г.), чатят (50% в сравнение с 43%), излизат с приятели (45% в сравнение с 38%), ходят на заведения (21% в сравнение с 15%).
45% от младежите излизат с приятели навън всеки ден, а други 32% правят това два три пъти седмично. Едва 6% от участвалите в изследването млади българи твърдят, че почти не излизат навън с приятели. Това са предимно младежи-представители на етническите малцинства, както и безработни млади хора.
Семейните млади хора, както и имащите деца излизат между два и три пъти по-рядко с приятели в сравнение с младежите без семейни ангажименти. Като цяло ежедневното общуване с приятели навън е по-разпространено сред мъжете, отколкото сред жените, които предпочитат да се виждат с приятели два-три пъти седмично.
Учениците и студентите определено декларират повече свободно време за приятелски контакти извън дома в сравнение с останалите младежи. Прави впечатление, че се увеличава делът на младите хора, които през свободното си време търсят развлечения извън дома си.
С 8% за последните три години нараства делът на младите, които в свободното време излизат с приятели навън. Лек ръст отбелязва и ходенето на гости, ходенето на кино, на театър, на изложби и музеи.
Нараства делът на младите хора, които декларират интерес към модата и следят активно модните тенденции. Днес заявилите подобни интереси са 12%, като сред тях преобладават най-младите на възраст до 25 години, предимно момичета, жители на големите градове, както и неженени млади хора.
За последните осем години с цели 13% се редуцира делът на младите българи, които посочват, че слушат поп-фолк музика (от 54% на 41%). Въпреки това, поп-фолкът продължава и днес да е най-слушаната музика от младежта у нас
Разлика има и в последвалите позиции на класацията на младежки музикални предпочитания. 35% през 2005 г. посочват, че слушат на второ място българска поп музика, а днес на второ място 25% от младите декларират, че слушат рок музика.
Рок аудиторията за последните осем години набъбва с 5% и сега възлиза на една четвърт от младите хора между 15 и 35 години. Като негативна тенденция в младежките музикални предпочитания може да се определи свиването на дела на младите, които слушат българска народна музика – от 19% през 2005 година на 6% през 2013г.
Като цяло прави впечатление тенденцията към разнообразяване на младежките музикални вкусове през последните години, отбелязват от НЦИОМ.
Сред младите на възраст между 15 и 18 години, най-популярен музикален жанр е поп-фолкът (слушат го общо 47,5% от тях)
В тази възрастова група се слуша още рап - 18,4% и рок - 17,7%. Поп-фолкът е предпочитаната музика и от младите хора на възраст 19-25 години – слушат я 45% от младежите в тази възрастова група. На второ място в предпочитанията на тези младежи се нарежда рок музиката (посочена от 25.3%).
Поп музиката е на трето място в предпочитанията на тази възрастова група, посочвана от 16.4% 40% от младите на възраст между 25 и 30 години посочват, че тяхната музика е поп-фолка. На второ място и тези младежи поставят рок-музиката (21% от тях я слушат редовно). На трето място с 18% е поп-музиката.
При "най-възрастните млади хора" на възраст над 30 години поп-фолкът отново е фаворит, посочван като предпочитана музика от 33%. Подредбата на музикалните предпочитания в тази възрастова група не се различава съществено от горните две групи. Рок се слуша от 29,3%, а поп- от 18%. Докато през 2005 година младите българи посочват около 20 музикални жанра, които те слушат, в момента предпочитанията им се свеждат до около 40 жанра.
Това означава, че младите търсят и намират нови музикални жанрове, разнообразяват музикалния си вкус и обогатяват музикалната си култура. Липсата на дебати с негативен оценъчен привкус по темата каква музика да слуша младежта, също способства за изграждане на по-широка музикална култура у младите хора.
Проучването е проведено в периода 7-19 юни, сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години, в цялата страна.
