Сега това е доста по-трудно и то не просто поради очевидната причина, че навсякъде има уреди за наблюдение.
Съвременните камери не заснемат размазани образи: те записват точната костна структура на лицата на хората. Тази информация се цифровизира, обработва се с алгоритъм и се разпраща в полицейските компютри по целия свят.
Настъпва краят на старомодните методи, използвани от тайните служби. Биометричните паспорти са вече правило в повечето европейски страни. Техните чипове съдържат лесни са проверяване данни като снимка на ретината, която е уникална и не може да бъде подправена.
Шпионските асове изпадат в ужас при мисълта за фалшива самоличност, която лесно може да бъде разкрита. Те си спомнят съдбата на западните агенти в Съветския съюз след Втората световна война, чиито старателно изработени документи за самоличност имали един фатален недостатък: при тях бил използван телбод от неръждаема стомана, а не обикновено желязо, както в истинските съветски документи.
Издайническата липса на ръжда позволила на Сталиновата тайна полиция да ги разкрие.
Ерата на Фейсбук поражда друг проблем. Създаването на фалшива самоличност беше просто въпрос на изработване на няколко подправени документи и намиране на правдоподобна биография. В днешно време е все по-трудно да оставиш в интернет убедителни доказателства за фалшива самоличност, а измислянето на някаква подробност е по-лошо от липсата на всякакви подробности.
Дори отравянето, което дълго време беше най-добрият начин за прикриване на убийство, може би ставало по-трудно. Съветският съюз изгради страховити умения в изкуството на наемните убийства и (като вторичен продукт от своите усилия в областта на бактериологичната война и отровните газове) в създаването на токсини.
Книга, издадена миналата година във Великобритания и написана от определяния като бивш офицер от руското военно разузнаване Борис Володарски, даде възможност да се надникне във "Фабриката за отрови на КГБ" от 1917 г. до ден днешен.
Сред нейните "успехи" бе убийството на съветски дезертьор във Франфурт с талий през 1957 г. и на българския дисидент Георги Марков през 1978 г. в Лондон с чадър с намазан с рицин връх.
Анализът на токсини става по-прецизен, но понякога изкусното използване на вещества се разкрива само благодарение на късмета.
Живелият в Лондон отцепник от руските служби за сигурност Александър Литвиненко беше убит през 2006 г. след отравяне с рядко срещаното радиоактивно вещество полоний. Неговите наемни убийци, които според британски служители са били подпомогнати от руските служби за сигурност, за малко да останат неразкрити.
Ако жертвата им беше умряла по-бързо, никой не би се заел да прави толкова необичайната проверка за подобно отравяне с радиоактивно вещество.
Като друг пример за това, че изпращането на ударни отряди в далечни страни може да доведе до неприятности, се смята историята на бившия чеченски президент Зелимхан Яндарбиев, който беше убит с кола бомба в Катар.
Благодарение на прецизната система за наблюдение катарските власти арестуваха трима руски служители; единият имаше дипломатически имунитет, но другите двама бяха осъдени на затвор. Едва след тежък спор между Русия и Катар и с цената на значително влошаване на връзките на Русия с исляма двамата се върнаха в Москва, където бяха посрещнати като герои.
Източник: economist.com / Превод БТА
Последвайте ни
