"Ню Йорк Таймс" за Св. Синод и Държавна сигурност

Интронизацията му за патриарх на България, духовен лидер на милиони православни вярващи в страната, трябваше да предизвика гордост и морално обединение в бедната държаваа, изправена пред вакуум в политическото ръководство и повсеместни икономически проблеми.

Вместо това ръкополагането на Негово Високопреосвещенство Неофит миналия месец на церемония с византийски блясък, отново напомни, че

България никога не се е отърсвала истински

от наследството на 40-годишното строго комунистическо управление и от всички двулични действия, свързани с него, пише Матю Брунуасър в статия във вестник "Ню Йорк Таймс" (nytimes.com), озаглавена "Българските несвещени съюзи"

България е изправена пред нови сътресения от средата на февруари, когато избухнаха национални протести заради увеличаването на цената на тока. Правителството подаде оставка, за да предотврати нови кръвопролития.

Но тази седмица беше обявен национален траур заради смъртта на един протестиращ - Пламен Горанов, който се самозапали пред сградата на общината в родния си град Варна.

Църквата не изигра никаква роля за помиряване на неспокойната страна. Подобно на 11 от 14-те митрополити в управляващия синод на Българската православна църква, Неофит има досие, документиращо или намекващо за сътрудничеството му с влиятелната тайна полиция по времето на комунизма.

Данните за сътрудничество, за което църквата така и не се извини,

бяха очаквани, но броят на замесените архиепископи, когато държавна комисия отвори досиетата на църковните лидери през януари 2012 г. "надмина всички очаквания", отбелязва Момчил Методиев, историк, който изследва църквата по времето на комунизма.

В сравнение с досието от 30 папки на Западноевропейския митрополит Симеон, досието на Неофит от 16 страници е тънко. Макар то да съдържа само предложение на властите за вербуването му като агент и негативна оценка за годността му за работа в Държавна сигурност, разкритието повдигна тежки въпроси дали по-уличаващи документи не са били скрити.

Подобни въпроси стоят без отговор повече от 20 години след комунизма, илюстрирайки обърканата връзка на българите с миналото.

Ден след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. комунистическият диктатор Тодор Живков, който управлява от 1954 г.,беше свален, но не с народен бунт, а чрез дворцов преврат. Политиката зад този акт остава неясна, което означава, че отстраняването му продължава да поражда спорове.

Малцина българи могат да кажат думата "демокрация" без ирония или горчивина, защото макар да спечелиха свобода и страната им да се присъедини към НАТО И ЕС, тя остана бедна и неразвита с малцина богаташи, повечето от които създадени чрез капитализъм, запазен за късметлиите, често свързан с организираната престъпност.

И макар Държавна сигурност официално да беше разформирована, нейните служители запазиха влияние, допринасяйки за липсата на яснота и дебат за миналото.

Много бивши агенти влязоха в частния бизнес и наемаха състезатели по борба със здрави мускули.

Техните мрежи, много от които криминални, постепенно завзеха голяма част от законната икономика на България, помагайки страната да стане известна със своята корумпираност, казва Филип Гунев, експерт по корупцията в Центъра за изследване на демокрацията в София.

Църквата също не се изправи пред миналото си. "Също както хората казват, че страната ни е в "държавен плен" на престъпници и олигарси, установили контрол върху държавата, така църквата е в състояние на "държавен плен" от митрополити, свързани с полицията на Държавна сигурност", казва Гунев.

Църквата опровергава това като например планира да канонизира мъченици от ерата на комунизма в идните две години, като направи светци няколко души, загинали или хвърлени в затвора заради вярата си сред хилядите вярващи, които са били преследвани.

"Можем да очакваме, че ще затворим страницата на комунистическото ни наследство с този много символичен акт", казва Десислава Панайотова от културния отдел на Светия синод.
Но за възстановяването на позицията на църквата като морален стожер във все по-светското общество ще е необходимо нещо повече от канонизирането.

След държавата църквата е вторият най-голям земевладелец в страната,

което я прави привлекателна мишена за криминалните групировки. Според наблюдателите със слабото си управление и непрозрачни институции – църквата например няма говорител за медиите - тя остава встрани от всякакви усилия на държавата да изчисти корупцията.

Докато много исторически църкви и манастири се рушат заради занемаряване, българските медии публикуват множество шокиращи информации за луксозни коли, скъпи часовници, тъмни сделки за земи и връзки със съмнителни бизнесмени на представители на църквата.

Митрополитът на Стара Загора Галактион, опонент на Неофит в избора на патриарх, удостои с почетно църковно звание богат спонсор - Слави Бинев, бивш шампион по таекуондо и собственик на охранителна фирма, който сега е и член на Европейския парламент.

В публикувана в "Уикилийкс" грама на американското посолство в София от 2005 г. Бинев е определен като лидер на групировка, чиято "криминална дейност включва проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили". В отговор Бинев заяви пред български вестник, че не се притеснява, че е включен в списък с хора, които били "цветът" на българския бизнес в прехода след комунизма.

Пловдивският митрополит Николай удостои със същата църковна титла Петър Манджуков, международен търговец на оръжие, а преди време съобщи, че планира да продаде часовника си "Ролекс", за да плати сметка за ток на църква в диоцеза си, явно с надеждата да успокои обществения гняв както заради богатствата на църквата, така и заради повишаващата се цена на тока, разпалила протестите.

Църквата е обвинявана още, че дава на свещениците пари в брой, за да избегне плащането на осигуровки и данъци.

Едно огромно предизвикателство е оздравяването на посткомунистическия разкол от 1992 г., когато свещеници, противопоставящи се на комунизма, създадоха собствен синод.
Последваха грозни спорове за имотите на църквата, стигна се дори до физически побои. Полицията беше извикана при една особено ожесточена битка за фабрика за производство на църковни свещи, голям източник на доходи.

Историкът Методиев, който се определя като антикомунист, направил изненадващо откритие по време на изследване на досиета на тайната полиция. "Лидерите на схизматичния синод в действителност са били най-близките съюзници на Комунистическата партия в синода по времето на комунизма", казва той.

Един архиепископ, за когото е известно, че е изпълнявал заповеди на Държавна сигурност - Врачанският митрополит Калиник, днес продължава да е част от Синода.

Методиев уверява, че свещениците с връзки с Държавна сигурност, особено наетите като млади информатори през 70-те и 80-те години на миналия век, сега са влиятелни и на практика превръщат Синода в институцията с най-много служители на тайната полиция, дори повече отколкото по времето на комунизма.

"Самата идея за меритокрация се провали. Сега хората са свикнали да развиват кариерата си чрез връзки. Това е един от най-вредните дългосрочни резултати от властта на Държавна сигурност", казва Момчил Методиев.