буквално изнасилване на църквата.
Това каза по БНР (bnr.bg) професор Калин Янакиев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"В Светия синод започнаха да кипят страсти само няколко дни след погребението на патриарха. Изборът на митрополит Кирил за наместник-председател е избор против неумерените властолюбиви амбиции на Николай Пловдивски. Сега опитите да бъде оттеглен подписът на митрополит Григорий са гротескни.
Подозрение за това, че са с досие, има
поне за деветима от митрополитите, които били вербувани преди да станат епископи.
"Но има митрополит, който отговаря на условията по устава и няма досие", отбеляза Янакиев. (вероятно професорът има предвид ловчанския митрополит Гавраил - бел. ред.)
Много е възможно отделянето на митрополит Николай. Възможни са и непремерени действия срещу него на настоящия наместник председател. В християнската църква всички са членове на народа божи. И като чедо на Българската православна църква ще призова отците ни да не се бият по този грозен начин, а да мислят."
След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична, пише проф. Янакиев в статия, озаглавена " Апорията на бъдещия ни патриаршески избор", публикувана в портала за култура, изкуство и общество kultura.bg/web.
Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие.
Малцина си дават достатъчно ясна сметка,
какъв тежък конфуз за каноничното достойнство на БПЦ би представлявало евентуалното потвърждаване на тези подозрения.
Защото ако доносничеството (което би могло да е било вършено и под натиск) е безспорно морално укоримо деяние, нанасящо ущърб на авторитета на тези български архиереи, то подозираното получаване на самия им епископски сан със съдействието на същата тази ДС е вече нещо, което ни изправя пред страховит канонически проблем.
Защото в свещения свод на църковните канони съществува известното на всеки църковно-грамотен човек 30-то апостолско правило, което гласи, че който получи епископски сан със съдействието на светските власти трябва (след надлежен църковен съд) да бъде низвергнат от този свой сан и (дори) отлъчен от Църквата Христова...
... И ето, повтарям, ние се намираме в ситуация, в която съществуват силни подозрения, че поне една част от сътрудничилите на ДС днешни митрополити на БПЦ, тъкмо доколкото са били вербувани далеч преди да бъдат ръкоположени за епископи (това се отнася поне за деветима то тях), тъкмо благодарение на тази си вербуваност в агентурата на ДС и с нейното съдействие са получили сана си.
А това означава, че към този момент те (ако подозренията, след проверка, се потвърдят)
подлежат на църковен съд,
който по силата на 30-то апостолско правило, трябва да вземе решението (поне) да ги низвергне до чина на миряните.
И сега следва най-каверзното: пак по силата на каноните църковен съд над обвиняван в (църковно) престъпление епископ, може да се извърши само от епископи - според устава на БПЦ от епархийските архиереи на Св. синод. Повтарям: подозренията за получаване на епископски сан със съдействието на светската власт тежат над поне девет от епархийските ни архиереи. Църковният съд над тях обаче, който следва да ги потвърди или отхвърли, може да се извърши само от същите тези епархийски архиереи на БПЦ, които - след смъртта на патриарх Максим - са 14 и включват 9-имата, които евентуално трябва да бъдат съдени.
Следователно ясно е, че мнозинство сред онези, които могат да съставят евентуалния църковен съд са самите подсъдими на него, както и че тъкмо подсъдимите са (могат да са) съдниците в това дело. При този порочен кръг става ясно защо до този момент никой официално не е повдигнал обвинение на тези, поне деветима български архиереи, но става ясно също и защо това никога въобще не би могло да се случи.
Нима е мислимо бъдещите обвиняеми да бъдат обвинени от самите себе си? Нима е мислимо, дори и да бъдат обвинени, да бъдат осъдени - от самите себе?...
... Напълно възможно е поради това - и дори е практически сигурно, че ако се разчита на буквата на правилата, епископи, за които би могло да се докаже, че към днешна дата са носещи този сан в нарушение на канона и като такива трябва да бъдат низвергнати, никога няма да получат онова, което заслужават и църквата ни ще продължи да бъде предстоятелствана от люде, които по разсъждението на нейната съвест, следва да бъдат отлъчени от нея...
... Напълно възможно е, следователно, именно епископ, който днес може да бъде обвинен в придобиването на сана си със съдействието на светската власт и въз основа на доказването на това обвинение осъден - да бъде вместо това избран за предстоятел на БПЦ.
Ние, следователно, сме изправени пред една съвършено извънредна ситуация.
Има опасност да бъде застрашена и дори непоправимо корумпирана цялостната каноничност на БПЦ и то не въпреки, а поради традиционния каноничен ред. Защото тук самите канони правят невъзможно влизането в сила на каноните...
Какво може да се направи в тази действително извънредна ситуация?
... Налице са агентурните досиета и наличните в тях (проверими) свидетелства, че съответният днешен епископ е станал такъв с помощта на офицерите от тайната политическа полиция.
Ето защо е крайно необходимо бъдещият избор на нов предстоятел на БПЦ в никакъв случай да не се оставя пасивно в ръцете на каноничния орган - т. е. събора на българските епископи.
Разбира се, най-доброто (и за това трябва да се настоява) би било епископите, за които е евентуално документално доказуемо, че са приели епископското си ръкоположение в нарушение на 30-то апостолско правило, сами и доброволно да се решат (поне) да не поставят своите кандидатури за патриаршеската длъжност.
Така, евентуално избраният измежду тях ще избегне риска от бъдещи атаки срещу себе си и необходимостта от свикването на евентуален надюрисдикционен събор, т. е. събор от епископи извън диоцеза на БПЦ (напр. от Вселенската, Сръбската, Румънската и т. н. патриаршии), трудността за какъвто от чисто църковно-политическа гледна точка днес си даваме пълна сметка.
-------------------------
Пълния текст на статията на проф. Янакиев - в kultura.bg/web
Източник: bnr.bg, kultura.bg/web
Последвайте ни
