Патриарх Неофит: Българските деца трябва да познават своята вяра

Няма да се уморим да настояваме за това, че българските деца трябва да познават своята вяра, каза в интервю за Димитиpина Ветова от БТА българският патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит.

Във време, в което моралните категории стават все по-относителни и границите между добро и зло, редно и нередно - все по-размити, ние трябва да се върнем към традиционните християнски ценности, които векове наред и при най-тежки обстоятелства, са ни съхранили като народ и достойни личности. Загубят ли се общопризнатите и непреходни нравствени ценности у едно общество, то е обречено, посочи Негово светейшество.

Патриарх Неофит каза, че действително има не един и два православни храмове, които са с неуредена документация за собственост, а това много сериозно затруднява църковните настоятелства при тях да ги стопанисват, както и да кандидатстват за финансиране по различни проекти. Това е въпрос, който трябва незабавно да бъде решен и ние се надяваме правителството да прояви нужното разбиране и добра воля, заяви патриарх Неофит.

Финансовото състояние на Българската православна църква не е по-различно от това на по-голямата част от населението на страната, отбеляза Негово светейшество. По думите му вече няколко епархии са сериозно затруднени да изплащат и минимални заплати на свещениците си и техните осигуровки. В същото време в общественото пространство продължават да се разпространяват стереотипите, че БПЦ притежаванесметни богатства, а духовенството тъне в разкош, посочи патриархът.

Всяка криза: икономическа, екологична, политическа, социална е следствие от духовната криза, т.е. от отдалечаването от Бога и Законите, които Творецът е установил във Вселената, заяви патриарх Неофит. Той допълни, че те са следствие от надделяване на греха, на човешките страсти над любовта. Думата "криза" е гръцка и означава "съд" - съд Божий, обясни Негово светейшество.

В предишните векове, когато хората са затъвали в грехове ги е сполетявал мор, глад, война, суша, днес Бог допуска бедствия, съответстващи на съвременното развитие на човечеството и съвременните грехове. Но иначе причината е една исъща: за да се опомним, за да се върнем към доброто, към правдата, за да преосмислим приоритетите си, да преосмислим какво е стойностно и важно в този живот и какво суетно, каза Негово светейшество.

Ние, днешните българи, трябва да уважаваме волята и сърдечните стремежи на предците си, да поддържаме благолепието на храмовете и да възнасяме молитва и благодарение в тях. В храмовете трябва да се влиза с вяра и упование, а не с входна такса, каза патриархът.

Попитан дали българинът разбира философията на Възкресение Христово, патриарх Неофит отговори, че в наше време поради греховете ни, поради нашата алчност, злоба, груб материализъм, подмяна на ценностите множество бедствия подлагат вярата ни на изпитание. Но именно заради страданията ни, заради греховете ни Господ Иисус Христос прие човешка плът, живя между нас и прие кръстна смърт, та чрез възкресението си да постави ново начало за човешкия род. Възкресение Христово е празник на победата на живота над смъртта. Празник на победата на Божествената любов над греха и развалата. То е ново начало. Нова надежда, каза българският патриарх Неофит.

Ето цялото интервю:

- Ваше Светейшество, минаха вече два месеца от избора Ви за патриарх на БПЦ и за този кратък период успяхте ли да поставите пред държавните власти въпроса за връщането на нотариалните актове на храмове и църковни имоти? Сред тях и на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", за да може да й се направи необходимият ремонт?

- Действително имаме не един и два православни храмове, които са с неуредена документация за собственост, а това много сериозно затруднява църковните настоятелства при тях да ги стопанисват, както и да кандидатстват за финансиране по различни проекти. Това е въпрос,който трябва незабавно да бъде решен и ние се надяваме правителството да прояви нужното разбиране и добра воля.

Всички православни храмове са строени от българския народ като Божий дом, като дом за молитва и богослужби, като храмове на Бога. Не за музеи, културни или туристически обекти - това са второстепенни функции. Ние, днешните българи, трябва да уважаваме волята и сърдечните стремежи на предците си, да поддържаме благолепието на храмоветеи да възнасяме молитва и благодарение в тях. В храмовете трябвада се влиза с вяра и упование, а не с входна такса.

- Можете ли да очертаете какви са сегашните основни проблеми пред БПЦ и те различни ли са във всяка от епархиите? Още ли има проблеми с осигуровките и заплатите на свещеници в някои от епархиите?

- Основният проблем на Църквата сега и всякога е борбата с греха - указване на греха и подпомагане на хората в преодоляването на греховните им прояви и страстите. А днес основният проблем, не само на Църквата, а и на обществото въобще, е всеобщото отстъпление от Бога и Божия Закон, безнравствеността, която настъпва срещу традиционните нравствени ценности, обезверяването у хората. Горчиви са плодовете на богоотстъпничеството.

А що се отнася до финансовите проблеми на БПЦ, те са обясними при това масово обедняване на населението, демографския срив и обезлюдяването на цели райони на страната ни. Финансовото състояние на Българската православна църква не е по-различно от това на по-голямата част от населението на страната. Вече няколко епархии са сериозно затруднени да изплащат и минимални заплати на свещениците си и техните осигуровки. В същото време в общественото пространство продължават да се разпространяват стереотипите, че БПЦ притежаванесметни богатства, а духовенството тъне в разкош.

- Пред БПЦ стои ли още въпросът от минали години за нерегламентираното производство на свещи, който води до намаляване на приходите в епархиите? Ако още има такъв проблем, Светият синод ще го разглежда ли на своите заседания и кога?

- След одържавяването на всички имоти и предприятия за монополни църковни стоки през 50-те години на 20 век единственият източник на приходи на БПЦ остава продажбата на свещи и таксите за извършваните в храмовете треби. На практика ние трябва да поддържаме свещенството, храмовете, манастирите, семинариите, да извършваме издателска, просветна, социална дейност, като разчитаме на тези доходи. След демократичните промени, вместо да се подобрят нещата, те като че ли още повече се влошиха, тъй като всякакви фирми безпрепятствено започнаха да произвеждат свещи и да ги продават на безценица. Ние сме безсилни да ги спрем, а те вършат грях против Българската православна църква, защото я отслабват финансово. Що се отнася до хората, които купуват свещи от улични търговци, то те вместо да принесат своята малка жертва, за да подпомогнат издръжката на Църквата, на практика пускат тези стотинки в нечий чужд джоб.

Но, всичко това: проблемите с узаконяването и връщането на църковните имоти, финансовите ни проблеми са външната страна на нещата. Всички трудности, гонения, утеснения през вековете не са попречили на Българската православна църква да върши своята народополезна мисия, вярно да преподава Словото на Истината, да припомня непреходните и общовалидни нравствени ценности, да усилва православните християни във вярата, надеждата и любовта, и да ги води към спасение.

Затруднения винаги ще има, защото врагът начовешкия род не търпи безучастно Църквата да върши своето служение, но нашата Църква е основана от Господ Иисус Христос, който ни е заръчал да пазим всичко, което ни е завещал, да учим хората на Божиите разпоредби и ни укрепява с обещанието: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света." (вж. Мат. 28:20)

- Ваше Светейшество, как смятате - духовната или материалната криза сега е по-голяма и по-страшна за българското общество?

- Всяка криза: икономическа, екологична, политическа, социална е следствие от духовната криза, т.е. от отдалечаването от Бога и Законите, които Творецът е установил във Вселената. Те са следствие от надделяване на греха, на човешките страсти над любовта. Думата "криза" е гръцка и означава "съд" - съд Божий. В предишните векове, когато хората са затъвали в грехове ги е сполетявал мор, глад, война, суша, днес Бог допуска бедствия, съответстващи на съвременното развитие на човечеството и съвременните грехове. Но иначе причината е една и съща: за да се опомним, за да се върнем към доброто, към правдата, за да преосмислим приоритетите си, да преосмислим какво е стойностно и важно в този живот и какво суетно.

- От години БПЦ настоява вероучението да стане задължителен учебен предмет, но досега "срещахте отпор от всички управляващи". Светият Синод ще поднови ли това свое искане и към новото правителство, което се очаква да бъде сформирано след парламентарните избори на 12 май?

- Няма да се уморим да настояваме за това, че българските деца трябва да познават своята вяра. Във време, в което моралните категории стават все по-относителни и границите между добро и зло, редно и нередно - все по-размити, ние трябва да се върнем към традиционните християнски ценности, които векове наред и при най-тежки обстоятелства, са ни съхранили като народ и достойни личности. Загубят ли се общопризнатите и непреходни нравствени ценности у едно общество, то е обречено. Белези за това откриваме в цялото протежение на човешката история.

- Всички български медии се нуждаем от говорител или от пресслужба, от които да получаваме вярна и точна информация от заседанията на Светия синод, както и за дейността на БПЦ. Мислите ли в тази посока?

- Ние разбираме колко важен фактор са средствата за масова информация за формирането на възгледите и нагласите у мнозинството българи, че обществото само би спечелило, ако Църквата има медиите за свой партньор и сътрудник. Затова с архиереите от Светия Синод ще обсъдим въпроса и ще потърсим подходящата форма и начин, за подобряване на диалога с представителите на средствата за масова информация.

- Ваше Светейшество, разбира ли българинът философията на Възкресение Христово и какво е Вашето послание за Великден към българския народ?

- В наше време поради греховете ни, поради нашата алчност, злоба, груб материализъм, подмяна на ценностите множество бедствия подлагат вярата ни на изпитание. Но именно заради страданията ни, заради греховете ни Господ Иисус Христос прие човешка плът, живя между нас и прие кръстна смърт, та чрез възкресението си да постави ново начало за човешкия род. Възкресение Христово е празник на победата на живота над смъртта. Празник на победата на Божествената любов над греха и развалата. То е ново начало. Нова надежда. Затова, нека в този Велик ден, всички се възрадваме и с упование в Бога молим Господа да преминем безбедно и непосрамлено земното си поприще, та в съдния ден да станем причастници на славното Му Възкресение! Благодат, милост и мир от възкръсналия Христос!