Ол ло 6 процента аванс на ГЕРБ пред БСП дава и последното представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), направено между 10 и 15 април сред 1120 души.
Запазват се основните тенденции по отношение на електоралната тежест на
ГЕРБ и на БСП.
За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава
по-висока подкрепа от БСП.
Към 15 април НЦИОМ регистрира устойчиви в
сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Няма значима
промяна и в разликата между ГЕРБ и БСП - към 15 април тя е 6,4 на сто, а през март беше 6,9%.
Сред
гласувалите през 2009 г. и за ГЕРБ, и за БСП има немалко разочаровани
от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП,
когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели, казват
анализаторите.
Ако изборите за Народно събрание бяха днес, със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".
За ГЕРБ биха дали гласа си 23,9%, за Коалиция за България - 17,5%, за ДПС - 6,2%, за "Атака" - 5,2%.
Шансове да попадне в парламента запазва "Движение България на гражданите", което получава подкрепата на 3,1% от анкетираните.
Изследването
е направено в самото начало на предизборната кампания и по-нататъшният й
ход може да е решаващ за ДСБ/БДФ, както и за НФСБ - отделилият се още през 2009 г. от "Атака" кръг около телевизия "Скат".
НЦИОМ регистрира
тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция
"Център-Свобода и достойнство" (НДСВ и НПСД), за Коалицията от партии
"Горда България", за РЗС и за ВМРО.
Социолозите обаче не смятат,
че е коректно в началото на кампанията да се правят прогнози за
представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и
под изборния праг.
Несъстоялата се коалиция на ДСБ и Съюз "Единство" не е повлияла върху електоралната подкрепа за партията на Иван Костов.
От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.
Около 11на сто от запитаните признават, че биха гласували срещу заплащане.
4,7 на сто от готовите да гласуват срещу заплащане посочват,че биха продали гласа си на всеки, който им плати. Те са главно роми и необразовани хора, както и хора, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това. Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.
Според данните от проучването 71% от анкетираните твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. А 29% - нискообразовани, бедни, хора от етническите малцинства и жители на малките градове и селата - не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения.
И в това проучване готовност да гласуват декларират малко над 60 процента от имащите право на глас граждани и на социолозите на този етап прогнозират изборна активност около 55%.
Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 години, образованите и заможните, както и жителите на селата и на градовете - областни центрове. Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.
Източник:
БГНЕС - архив
