Десетки хиляди българи пристигат в Германия с надеждата за по-добър
живот. Повечето обаче имат шансове само за работа на черно, което ги
превръща в обект на безмилостна експлоатация, оставаща скрита за
повечето германци, пишат в сайта на Дойче веле А. Хилмер и Маринела Липчева (dw-world.de).
В ранни зори на един от площадите в Хамбург се събират мъже с
изтъркани якета и евтини найлонови торбички. Това са работници от
България и Румъния. Надеждата им е, че някой ще ги вземе на работа, за
да изкарат малко пари на черно.
И действително - една кола спира. Няколко късметлии се качват. В
колата става бързо ясно, кой диктува положението - работодателят.
По
пет евро на час
- толкова е тарифата. Пари, за които никой друг в
Германия не би се съгласил да извършва тежък физически труд. Затова и се
работи нелегално - най-вече по строежи.
"Често се качваме в колите със страх , без да знаем дали изобщо ще ни
платят по-късно", казва един от работниците.
Някои от тях са
регистрирали дори еднолични фирми, т.е. престоят им в Германия, формално
погледнато, е легален. Друг е въпросът, че част от тези фирми също са
фиктивни. Никой от работодателите, които ги наемат, не сключва обаче с
тях легален договор.
"Доверихме се на германските закони, дойдохме тук и попаднахме в
устата на вълка. Дължат ни много пари за изработен труд", оплаква се
българин, който има официално регистрирана фирма.
Това е
кръговрат от
безработица и измами.
От една страна - гладни чужденци, от друга
- германски работодатели, използващи безогледно този факт. Често се
стига до скандали помежду им.
Някои от чуждите наемни работници спят по цели седмици в колите си. И
никоя германска институция не се чувства отговорна за тях. Маркус
Шрайбер от общинската управа в Хамбург обяснява: "Ние отговаряме само за
регистрацията на фирмите."
Разпределението на правомощията между отделните служби и власти обаче
оставя и вакууми. В един от тях съществува българинът Иван, който живее
на 16 кв. м. със сестра си, зет и племенник. Взели са
стаята под наем от друг наемател - за цели 350 евро на месец.
Иван показва документа за това, че е регистрирал фирма. Досега обаче
не му е донесъл късмет. Разбира се, че му се иска да работи като всички
останали граждани на ЕС - легално. Сега обаче най-много му се иска да си
получи парите, които е заработил. Той не е единственият с подобна
съдба.
И други наемни работници показват документи за фирми, старателно
попълнени от тях списъци с изработени часове, но изработени "на черно" -
без легален договор. Работодателите им оставят обикновено само малките
си имена и мобилен телефон за връзка.
Иван и племенникът му си търсят от подобни "началници" общо 8 000
евро - неплатени надници и то за тежък физически труд на един от
строежите в Хамбург.
Шефът на фирмата отказва интервю, заявявайки че
нито един българин не е бил пряко нает от него. Да, вярно е, че
българите не са наемани лично от него, а от друга фирма. Но тази
фирма също работи за него. Така германските фирми печелят на гърба на
гладните източноевропейци.
Синдикалистът Петер Бреме се възмущава: "Най-лошото е, че това са граждани на ЕС с регистрирани фирми, които
обаче нямат възможност да сключат нормални трудово-правни отношения
и затова биват мамени от работодателите си", казва той и обещава помощ.
Въпреки всичко българските наемни работници са всяка сутрин на
Хамбургския площад, разпънати между надеждата и робията в богата
Германия.
Източник:
БГНЕС
