В България сме далеч от анти-туристическите бунтове, много съграждани добавят към доходите си със слугуване по морето, а икономисти и управляващи мечтаят Несебър да се превърне във Венеция, пише Ивайло Дичев в коментар за "Дойче веле"
Българската публика сигурно е била изненадана, когато тази пролет научи за нападенията на анархисти срещу британски туристи в Каталуния: обругаваха ги, пръскаха ги със спрей, пукаха гумите на автобусите им. После, пак там, дойдоха терористичните акции, чиято кулминация според плана била взривяването на „Саграда Фамилия“ - туристическата катедрала в Барселона, замислена от Гауди като „катедрала за бедните“.
Бой-туризъм и шведски кюфтета за камериерката
Какво знаят испанците за България
Колкото и различни да Ви изглеждат тези два новинарски потока, между тях има нещо общо: народите започват да се вдигат на бунт срещу този централен ритуал на глобализацията. Младите левичари-автономисти от АРАН се борят срещу частното присвояване на печалби от индустрия, която изсмуква ресурсите на общността. Ислямо-фашистите пък са обидени от циничното излагане на неравенства, тела и култури, което ги маргинализира на глобалната сцена.
Но войната има и други измерения. Туристически градове като Венеция (55 000 постоянни жители, 20 милиона посетители годишно!) са практически унищожени от масовия туризъм.
Само си го представете: върволици от хора се движат безспирно по централните улици, надничат в прозорците ви, търсят преживявания, напиват се.
Все повече граждански асоциации се заемат да бранят градския си начин на живот. Не културата, пакетирана за туристите, каквато е споменатата ексцентрична катедрала. Културата, която градските активисти в Лисабон искат да върнат - това са кварталните магазинчета, атмосферата на уличките, хубавата храна, кварталното общуване.
Амстердам пък, превърнат в нещо като нашия Слънчев бряг от британските туристи, се бои, че става огромен увеселителен парк – място, където не само се „пълзи" от кръчма на кръчма и от витрина с проститутки към следващата, но и се организират чудовищните 300 фестивала годишно. Музей е днес великата преди Виена, на път са Париж, Лондон, Прага.
“Anti-Selfies”: Artist Lies Facedown In Tourist Spots And Pretends To Be Dead https://t.co/vdS4J5sot8 pic.twitter.com/n5E5HICMpl
— Tactical Tech (@Info_Activism) August 28, 2017
Конфликтът се изостря още повече от юберизацията на тази индустрия, т.е. предлагането на частни квартири чрез платформи като Airbnb извън националните регулации. Уж настанявам в къщата някой познат, а всъщност печеля от един съвсем неизвестен клиент. Тази практика (заедно с нискотарифните полети и възхода на китайската средна класа) не само увеличи абсолютната маса туристи и позволи заобикалянето на данъчните закони, но и предизвика рязко вдигане на наемите в туристическите градове. Защото:
ще даваш ли жилището си целогодишно на някой сънародник, ако можеш за няколко дни да изкараш същата сума?
Предприемчиви бизнесмени изкупуват цели блокове като неофициални хотели – различавали ги по това, че на прозорците нямало цветя - няма жители, само приходящи.
В Лисабон вече не правят договори за наем по-дълги от 3-6 месеца, защото цените непрекъснато се вдигат! И само си представете как изглежда това откъм младото португалско семейство, което опитва да намери начин да уреди живота си.
В Германия този проблем е най-остър в Берлин. Тази страна възприе и най-радикалното законодателство - ограничи даването под наем на собствено жилище до 50% от площта му и въведе 100 000 евро глоба за нарушения на данъчното законодателство.
Sharing Economy, Airbnb, and #taxfairness. EU commission to discuss proposal from France and Germany in September. https://t.co/hoBfsuswjQ
— Cdns 4 Tax Fairness (@CdnTaxFairness) August 12, 2017
Градските бунтове, подкрепени разбира се от традиционната хотелиерска индустрия, със сигурност ще доведат до мерки на европейско ниво. Впрочем много туристически места вече самостоятелно въведоха квоти за туристи – Помпей, Дубровник, будистките храмове в Непал, Антарктида. Някъде причина е застрашената култура, другаде - природата, но главното е раздразнението на хората от новия стадий в глобалната мобилност.
Туристите нахлуват с парите си в жизненото Ви пространство, превръщат Ви в забавление, завъртат цялата енергия на града Ви около това да се опошлява наследството и да се продава кич.
Това вече отдавна не са пътешествениците, които идват да научат, да общуват – това са консуматорски маси,
които знаят, че трябва всяка година да бъдат някъде другаде, за да поддържат статута си на средна класа. Били ли сте в "Саграда фамилия"? Ах да, тази неоготика…
Разбира се, има страни, като ударената от терористи Турция, или лакомата за постъпления България, които се радват на анти-туристическите настроения и призовават – ами идвайте при нас! Дали единството ни по въпроса обаче не е малко изфабрикувано? От една страна тече мощна битка срещу ликвидирането на природата от туристическия бизнес – и тя вече години е сред най-сериозните форми на гражданска мобилизация.
В Москва представят: България - страна на "здраве и отдих"
Българката в шопска носия - най-красивата жена в света
По-камерна е съпротивата на професионалните организации срещу
подмяната и диснификацията на българската култура с цел евтинджийски цирк за пред чужденците.
От време навреме става скандал с пиян руснак, скинари пребиват турист с неподходящ цвят на кожата. Не е без връзка раздразнението на обществеността от шума, дрогата, пиянските турове, проституцията по курортите – още не сме достигнали до истерията на туристически страни като Египет и Тунис, където то изби в тероризъм, но деморализацията е в ход.
Добавете към картината и това, че туристическият бизнес у нас съдържа в структурата си възможност, ако не необходимост от корупция – подкупват кметове, кооптират полицаи, плащат за строителни разрешения, насъскват пресата срещу зелени организации. Кой има ресурс да прави това? Имаме представа, нали?
Brit holiday rep reveals what REALLY happens at the Sunny Beach party resort in Bulgaria https://t.co/PVUgEL4QoH
— The Scottish Sun (@ScottishSun) August 23, 2017
В България сме далеч от анти-туристическите бунтове, много съграждани добавят към доходите си със слугуване по морето, а икономисти и управляващи май по-скоро мечтаят Несебър да се превърне във Венеция. Но аз не бих подценявал недоволството, което неминуемо ще се надигне и тук, необходимостта от предварваща стратегия за привличане на по-малко, но по-качествени и платежоспособни туристи.
Заслужава ли си?
Дълго търсих колко се приходите от туризъм за миналата година – все попадах на това, колко хора били дошли и колко процента повече било от предната. В последна сметка открих, че чуждестранните туристи са оставили 6,6 милиарда лева – не чак толкова много на фона на деветдесет и нещо брутен продукт. Хубаво, че го има, вярно - добавя нещо към държавния бюджет. Но дали нямаше да е по-добре да инвестираме цялата тази медийно-политическа енергия в някакъв по-перспективен ресор? По-безопасен в социално отношение?
---
Заглавието на коментара е променено от Vesti.bg
