Намалели сме с 42 841 души за година

С 42 841 души сме намалели миналата година. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2009 г. постоянното население на България е 7 563 710 души.

Средната възраст на българските граждани е 41,8 години - при 40,4 в началото на десетилетието.

НСИ все пак отчита забавяне на темпа, с който намалява населението, и подобряване на показателите за раждаемостта.

През 2009 г. са се родили 80 956 деца - с 3244 спрямо предходната година. Над 53% са извънбрачни. Своеобразен бум е отбелязан при т.нар. "многоплодни раждания" - на две и повече бебета. Миналата година те са 1220 - най-много от 1960 г. насам.  

Смъртността при най-малките продължава да спада, но остава по-висока, отколкото в европейските държави - около 9 промила.

В повечето държави на Стария континент коефициентът на детската смъртност е под 7 промила, като най-ниска е в Люксембург - 1,8, Щвеция - 2,5, Финландия - 2,6 и Чехия - 2,8. Само Румъния и Малта имат по-високи от нашите показатели - 11 и 9,9 промила съответно. Средната за ЕС е 5.

Новородените българчета ще живеят повече

Средната продължителност на предстоящия живот при раждане в периода 2007 - 2009 г. е 73,4 години. В предходния измерван период, тя е била точно 73 години.

Броят на сключените бракове намалява. Миналата година "да" са си казали 25 923 двойки - с 1799 по-малко спрямо предходния период.

От НСИ уточняват, че намалението до известна степен се дължи и на по-малкия брой хора, които са способни да сключат брак, както и на предпочитаното от повечето млади хора съвместно съжителство.

Средната възраст при сключване на първи брак продължава да расте. При мъжете тя вече е 29,6 години, а при жените - 26,4.

Разводите миналата година са намалели с 2442. Статистиката показва, че

средната продължителност на брака у нас е около 14 години

В доклада на НСИ се посочва, че на 1000 мъже днес се падат 1067 жени. По-голямата част от населението, 71,4%, живее в градовете.

Като основни демографски проблеми остават високото ниво на общата смъртност, остаряването на населението и отрицателния баланс от външномиграционните процеси.

През миналата година са обработени 19 хил. съобщения за промяна на настоящ адрес от България с адрес в чужбина и над 3000 - за промяна на адрес от чужбина с настоящ в България.

52% от емигрантите са на възраст от 20 до 39 години

Застаряването се отразява и върху разпределението на населението под, над и в трудоспособна възраст.

Хората в трудоспособна възраст към края на 2009 г. са 63,1% от цялото население намалението спрямо предходната година е с близо 32 хил. души. Намалели са и гражданите, които вече не могат да работят активно.  

Без съществена промяна е броят на българите под трудоспособна възраст - с 911 души по-малко.

През 2009 г. абсолютният брой на естествения прираст (разликата между ражданията и умиранията) е минус 27 112 души, което е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1993 г.