Най-често използваният през 2010 г. оперативен способ за
прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) е подслушването - в 57 процента от случаите.
Следват наблюдението - 20,3% и проследяването - 19,4%.
Това е описано от парламентарната подкомисия за контрол
върху прилагането на специалните разузнавателни средства в доклад, който Народното събрание прие. Анализът обхваща периода
април 2010 - април 2011 г.
За миналата година СРС-та са приложени спрямо 5 762 души,
дадените разрешения са 15 864, отказите са 134.
Според
статистиката на прокуратурата, цитирана в доклада, през миналата
година броят на исканията за прилагане и използване на
спецсредствата е 11618, при 8843 за 2009 г. и 4690 през 2008
г.
По реда на НПК исканията за достъп до данни са 29 688,
отказите - 1000.
Подкомисията отчета, че по закона за специалните
разузнавателни средства (ЗСРС) от 20 април м.г. до 20 април тази
година са извършени 50 планови проверки в 8 областни
центрове, а по закона за електронните съобщения 165 проверки в
11 области.
Да се ограничи кръгът на субектите по закона, които имат
право да искат прилагане и използване на специалните средства,
препоръчват депутатите от подкомисията.
Според тях трябва и да
се прецизира и разшири възложеният съдебен контрол върху
разрешаването, прилагането и унищожаването на СРС. Препоръчва се
и ограничаване на броя на исканията за достъп до трафични данни
и по-засилен контрол върху него, както и да се въведе
унифицирана форма на специален регистър.
Ангел Найденов от БСП твърди, че от крайно средство, СРС-та са се превърнали в единствено.
Той се съмнява, че ефективността се съизмерва с броя на
предотвратените и неутрализирани престъпления, свързани с
националната сигурност.
Найденов цитира данни, които показват,
че 49% от общия брой на делата, в които са използвани
спецсредствата, са приключили с оправдателни присъди, осъдените
в тези случаи са около 3,5%.
Димитър Лазаров от ГЕРБ призна, че по принцип има място за
дебат, тъй като е нараснал броят на СРС-та въз основа на
искания на наблюдаващи прокурори.
Източник:
Красимир Делчев / БГНЕС
