След 67-годишно прекъсване храмът "Св.Св. Кирил и Методий" в Созопол ще бъде отворен за богослужение днес, съобщава sozopol.org.
Министър-председателят Бойко Борисов ще участва в освещаването на реновирания храм, съобщиха от правителствената информационна служба.
Светият синод и местният историк Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, са решили, че няма нужда от ново освещаване, тъй като по чудо основният камък и олтарната маса, под които са вградени свети мощи, са останали непокътнати.
"Оказа се, че основният камък на църквата и на престолната маса в олтара не са пипнати. С отпуснатите от правителството средства в размер на около 700 000 лв., с две дарения по 50 000 лв. - от Валентин Златев и от г-жа Жезел Серес - американка, женена за българин, приела православната вяра - църквата беше завършена преди няколко дни", казва Божидар Димитров пред Агенция "Фокус".
На 25 юни ще бъде отбелязан краят на първия етап от ремонта на храма, в който ще бъдат преместени мощите на Св. Йоан Кръстител и Предтеча, съхранявани досега в храма "Св. Георги" в центъра на Стария град. Сливенският митрополит Йоаникий ще отслужи водосвет.
Св. Йоан Кръстител е роден на 24 юни, почитан у нас и като Еньовден.
Църквата е с нова камбанария висока 22,80 м. Монтиран е иконостас, пренесен от друга, за съжаление отдавна рухнала созополска църква, работа на дебърски майстори от ХVII-ХVIII век.
Църковната утвар и 10-те полилея са дар от Бойко Борисов. Иконите са дарени от Божидар Димитров.
За централната врата на иконостаса созополският художник Иван Бахчеванов, уредник на местната галерия, е изрисувал пет нови икони - на Иисус Христос, Св. Йоан Кръстител, Св. Богородица, Светите братя Кирил и Методий и Св. Цар Борис.
Църквата "Св.Св. Кирил и Методий", наричана още бежанската църква, е изградена през 1889 г. и по онова време била четвъртият храм в населения тогава главно с гърци Созопол.
Въпреки борбите за независима българска църква, през 1870 г. с Фермана за Българската екзархия Созопол и още 21 черноморски селища били изключени от границите й, обяснява във в. "Стандарт" (standartnews.com) Божидар Димитров.
След Освобождението обаче българите в града, сред които вече имало много емигранти от Тракия, формирали своя църковна община, защото не искали да се черкуват в храмовете, подчинени на Вселенската патриаршия.
Средства за новия храм били събрани главно от дарения от тракийските бежанци, дошли от Одринска и Беломорска Тракия, за да не останат в Османската империя по силата на Берлинския конгрес.
Храмът е по-голям от другите в града - еднокорабна базилика с дължина 25 м, ширина 12,7 м, височина 12 м. Построен бил от майстор Уста Генчо от Трявна.
След 1913 г., пристигнали още много бежанци от Тракия след Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни, а и в тази година гръцките епархии в Царство България били присъединени към екзархията. Така всички църкви в Созопол станали български.
Храмът "Св.Св. Кирил и Методий" тогава бил извън града и богослужение в него имало само на големи празници.
След 1944 г. комунистическият режим го превърнал първо в градски музей, после в склад и накрая в "музеен кът на подводната археология".
Повече хора влезли в храма през 1994 г., когато ентусиастите - организатори на първите Празници на изкуствата "Аполония" извършили ремонт. Оказало се, че вътре има великолепна акустика и така църквата станала сцена за камерни концерти.
След 1989 г. държавата връща храма на Св. Синод. Свещениците го заключват и до днес нито го използват, нито дават разрешение някой да влиза вътре.
Държавата се намеси миналата година, когато, след като бяха открити и изложени за поклонение мощите на Св. Иоан Кръстител, се видя, че храмът "Св. Георги" не е подходящ и не може да приеме хилядите поклонници.
Днес храмът "Св.Св. Кирил и Методий" е в центъра на Созопол, наблизо има голям паркинг.
Божидар Димитров съобщава в "Стандарт", че мощите на св. Андрей Първозвани, на св. Николай и частицата от Светия кръст ще останат в храма "Св. Георги" след последните открития в манастирите "Св. Апостоли", "Св. Кирик" и "Св. Иван".
