Мамо, как се правят бебета?

Надали има родител, който да не се притеснява от въпроса на своя малчуган откъде идват бебетата. Не защото е грешен, лош и т.н., а от криворазбраното благоприличие и срам, които често водят до отговора: "Ще разбереш, когато пораснеш".

А децата имат право да знаят, имат право на адекватна за възрастта им информация, която да допълват с израстването, за да бъдат отговорни, толерантни и пълноценни хора, които уважават своето тяло и неприкосновеността на тялото на другите деца.

Темата за сексуалността днес или се избягва, или се третира вулгарно, пише психоаналитикът Весела Банова в предговора на поредицата "Моето сексуално възпитание", която вече е в книжарниците от издателство "Кръгозор" (Kragozor.com).

Автори на трите книги, разделени за деца до шест, от шест до девет и от девет до 11 години, са сексологът д-р Джоан Джейкъб и колежката й сексолог и педагог д-р Жоселин Робер.

Целта им е да помогнат на родителите да осъзнаят, че интересът на децата към сексуалността говори, че се развиват нормално. Те обаче подчертават, че обикновено разговорът по темата започва и спира при първите въпроси на детето и се възстановява едва с пубертета. Все едно между тези два периода психосексуалното му развитие е прекъснато, а всъщност не е така.

Това, за което авторките апелират, е откритост и топлота, когато започнете да говорите по този въпрос.

Трите книжки представят света на сексуалното през погледа на дете. В тях има илюстрации, упражнения за рисуване и писане, а в края и речник, в който "забранените думички" са обяснени на достъпен език.

Във всяко издание има и част за родителите и възпитателите, в която авторките дават указания как да го използват успешно.

Поредицата разкрива по разбираем и забавен начин различните емоционални, психологически и културни причини, които карат всяко дете да се осъзнава и да действа като момче или момиче.

Сексуалното образование

Терминът има широк обхват и обозначава образованието, което засяга специфичната анатомия на двата пола, сексуалната репродукция, сексуалните отношения, репродуктивното здраве, емоционалните връзки, правата и задълженията, свързани със създаването на поколение, контрацепцията.

Сексуалното образование се възприема като подпомагане на малкия човек в цялостното му развитие:

утвърждаване на неговата полова и сексуална идентичност,
усвояване на мъжествеността и женствеността,
изграждане на самостоятелност,
способност за създаване на трайни отношения с околните и
развиване на ценности, от които ще се водят за бъдещите избори и постъпки.

В повечето развити съвременни общества сексуалното образование е включено в учебната програма на децата. В същото време се насърчава говоренето по темата вкъщи от най-ранна възраст, а информацията трябва да съответства на интелектуалното развитие на малчугана.

Това би довело до по-нататъшно натрупване на знания по темата и помага за правилното разбиране на промените в тялото и психиката, свързани с настъпването на пубертета.

В редица държави достъпът до сексуално образование е регламентиран като право на младите хора, тъй като ги подпомага да се предпазват от злоупотреба, експлоатация, нежелана бременност, полово предавани болести и СПИН.

Критици на сексуалното образование твърдят, че достъпът до тази информация би повишил любопитството на децата и съответно би довел до експерименти със сексуалното поведение.

Анализ на 48 изследвания върху съществуващите в САЩ програми за сексуално образование и за превенция на ХИВ обаче с категоричност доказва, че те не повишават сексуалната активност сред младежите.

Реално част от тях водят до редуциране на ранните полови контакти, а като цяло се повишава процентът на използващите презервативи или други средства за предпазване.