Ж ителите на котленското село Жеравна са едва 400 души, но на празници селото оживява, събирайки 10 хиляди.
Традициите там се пазят и оживяват всяка година на фестивали, празници и дори през почивнаите дни, разказва кметът Иван Димитров пред БТА.
Само Международният фестивал на народната носия, който тази година ще се състои за осми пореден път в дните между 21 и 23 август, събира около 10 хиляди души. Форумът е по идея на Христо Димитров, ръководител на ансамбъл "Българе", и негови близки и приятели.
Според правилника на фестивала
всички участници задължително трябва да бъдат облечени в носия,
която може да бъде както от всички фолклорни области на България, така и от други държави.
Забранени са всички атрибути на съвременната цивилизация – телефони, фотоапарати, слънчеви очила, запалки и т. н.
Ястията се приготвят на огън, като освен традиционното чеверме, там се прави боб чорба, автентични балкански гозби.
Съборът "Воеводска среща", който е през втората половина на юли, е другото събитие в Жеравна, което събира многобройни посетители. Организира се от сдружение "Подкрепа на българщината".
На него се събират десетки чети от цялата страна, които носят имената на български хайдути и възрожденци. Техният устав е заимстван от този на Раковски, като една чета задължително трябва да се състои минимум от седем души, сред тях – воевода, подвоевода, байрактар и касиер.
Участниците също са в носии, но не обикновени, а хайдушки. Те се събират край лагерния огън с ямурлуци и калпаци, снаряжени от глава до пети със саби, ножове, ятагани и пушки-кремъклийки.
Жеравна предлага не само красива природа, богати културни събития,
но и връща посетителите стотици години назад във времето, спряло сякаш в XVIII – XIX век.
Още на влизане в селото оживяват сцени от старите филми, от описаните в литературните произведения на възрожденските автори картини. Всички улици са калдъръмени, а от двете им страни са издигнати старите къщи, строени преди 150-300 години. Те са с високи зидове от камък и дърво и с големи дървени порти.
В синхрон са и най-дребните детайли в селото – табелите, надписите, афишите за изложби, рекламите. И механите, и шкембеджийницата в центъра на Жеравна са в този стил. Посетителите могат да изпият кафе, приготвено на пясък, или да дегустират домашно приготвени сладкиши или мезета.
Магията на Жеравна се допълва от престой в някоя стара къща, много уютна и подредена – с малко вещи и мебели.
Сред най-посещаваните обекти е църквата "Свети Николай", построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.
Родната къща на Йордан Йовков е сред стоте национални туристически обекта в България..
Поради липса на средства обаче в селото се рушат архитектурни паметници
От 180 къщи през последните 1-2 години десетина вече ги няма, разказва кметът Иван Димитров.
Благодарение на духа си обаче Жеравна се нарежда сред най-живописните старопланински селища:
