Общият брой на гражданите на друга държава, живеещи на територията на държава членка на ЕС през 2011 г. е около 33 млн. души, сочат официални данни на Евростат.
За България има официални данни, че около 100 хил. души са намерили препитание в друга страна от ЕС.
Анализите сочат, че близо 30% от емигриралите българи са се установили в Испания, 15% - във Великобритания и 13% - в Германия.
По неофициални данни броят на българите, които търсят и намират сезонна работа в рамките на страните от ЕС
достига 500 хил. души всяка година
В абсолютно изражение най-голям брой европейци, които живеят в друга страна членка на ЕС, има в Германия - над 7 млн. души.
Около 6 млн. чужденци живеят и се трудят в Испания, около 5 млн. - във Великобритания, по около 4 млн. - в Италия и Франция.
В относително изражение най-много чужденци има в Люксембург - близо
86% населението на страната е съставено от граждани на други държави
Според данните на Евростат в рамките на ЕС най-много се е увеличил броят на румънците, които търсят препитание в друга членка на съюза - над 7 пъти.
От 300 хил. през 2001 г. за десет години техният брой се е увеличил до над 2,2 млн. през 2011 г.
Най-голяма група чужди граждани, които живеят на територията на ЕС са турците - между 4 и 5 млн. през 2011 г.
Европейската статистика показва, че значително се увеличава броят на хората, които се трудят на непълно работно време - през миналата година близо 20% от европейците са декларирали, че
упражняват трудова дейност на непълно работно време
Най-висок е дялът на работници на непълен работен ден в Холандия - близо 48%, следват Великобритания, Германия, Дания, Швеция и Австрия, където над ¼ от всички наети лица работят на непълен работен ден.
Последното решение на Съда на ЕС в Люксембург дава известни права на милионите командировани или сезонни работници да търсят обезщетения от държава членка на ЕС.
Решението на Съда на ЕС гласи, че правото на съюза допуска държава членка да отпусне обезщетения на командировани или сезонни работници, по отношение на които по принцип тя не е компетентна.
Според Регламент номер 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на работниците-мигранти работниците по принцип са подчинени на законодателството на държавата членка, в която са наети на работа. Тези, които са командировани в друга държава членка за извършване на определена работа или работят при условията на временна заетост в друга държава членка остават подчинени на законодателството за социалната сигурност на страната, в която обикновено работят, а не на това на държавата, в която са фактически.
Съдът прави извода, че не може да се изключи тълкуване на регламента, според което държава членка може да отпуска семейни обезщетения, тъй като такова тълкуване може да допринесе за повишаването на жизненото равнище и условията на заетост на работниците мигранти, като им осигури по-широка социална защита от тази, която следва да получат въз основа на посочения регламент.
