До дни предстои пускането на цяла линия от софийското метро, а заедно с нея ще отвори врати и почти завършеният подземен музей. Очакванията към него са големи, пък и непрекъснато се нагнетяват с все по-зачестяващите разходки на български министри, придружаващи високопоставени европейски чиновници.
От пространните очерци в медиите узнаваме, че освен цял подземен град пред погледите ни ще се разкрият и над трийсет гробници. Архитект Китов споделя виждането, че този уникален комплекс би могъл да се превърне в част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Но преди това да се случи в едно необозримо бъдеще нека обърнем поглед към настоящата заплаха Несебър да влезе в листата на световното наследство в опасност. Предупреждението дойде през 2010 г.
Тъкмо в нея есен в продължение на седмица всеки ден обикалях стария островен град и се удивлявах на недалновидността, с която жителите и управата му се отнасят към безценните си притежания и невероятно наследство. Посетих го и тази пролет извън туристическия сезон и в почти призрачната му пустота и некомерсиална застиналост успях да се порадвам на истинската му, незасенчена от сергии, павилиони и ширпотреба прелест.
Нашествието на дебеловратите
Старинен град Несебър влиза в Списъка на световното наследство през 1983 г., когато е призната неговата "извънредна универсална стойност". Но през 2010 г. 34-та сесия на Комитета за световно наследство прави една много тревожна констатация за "тежки изменения, дължащи се на неприемливо развитие на градската тъкан, които са заплаха за универсалната стойност, целостта и автентичността на ценността". Комитетът предупреждава, че съществува риск Несебър да влезе в Списъка на световното наследство в опасност, което може да бъде прелюдия към неговото изключване от Световното наследство.
Аз, редовата пристрастна българска гражданка, бих описала картината с други изразни средства: след промяната българската държава абдикира внезапно и рязко от основните си задължения, всеки бе оставен сам на себе си, а всички заедно - на мутрите и дивашкото първоначално натрупване на капитал.
Вече сме позабравили как дебеловратият човешки пейзаж нахлу по черноморското крайбрежие и го превзе с бой, задуши го с наркотици и мутробарок, оцапа го с разстрели и чалготеки. Е, и по каква причина точно старият Несебър трябваше и можеше да избегне тази всеобща участ - естествено, не я и избегна.
Умеем ли да ценим миналото си?
Пътьом и оцелявайки в жестокостта на съществуването хората търсеха пролуки за малък бизнес и всевъзможни поминъци на ръба на закона, и така полека се заотказваха от важните и големи ценности, от правилата, които са валидни за едни и арогантно се прекрачват от други.
Някои от тях стигнаха дори до там, че през 2010 г. подписаха петиция Несебър да излезе от Списъка на световното наследство (впрочем, прецедент в световен мащаб).
Какъв е изходът? Комитетът за световно наследство категорично изисква от държавата в началото на 2013 г. да представи в ЮНЕСКО "План за управление", който да предложи стратегия за опазване и развитие на Несебър.
През миналата година Планът е възложен от община Несебър на Националния институт за културно наследство. Екипът се ръководи от прочутия архитект проф. Тодор Кръстев, експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС, участвал в над 20 мисии по Световното наследство - в Берлин, Санкт Петербург, Авиньон, Будапеща, Котор, Киев и др. Прeди месец Планът бе представен на бурно обществено обсъждане с гражданите на Несебър.
Уникално българско
В разговора ни проф. Кръстев споделя: "Това е първият по рода си у нас план за опазване и управление, който би могъл да покаже пътя за възраждане и на други български исторически градове. От миналата година водим труден диалог с местното население, защото според нас то трябва да има централна роля в този процес. Трябва да разберем местните хора: сега те търпят само забрани и ограничения от факта, че живеят в една Световна ценност, която трябва да се опазва по строги правила.
Те трябва да получат стимули и обществена подкрепа. Тогава с тяхното активно участие и въображение Старият град ще покаже своите традиции, идентичност и уникална духовна история, ще се превърне в притегателен център на световен културен туризъм. Това ще осигури качеството на живот и благоденствието на местните жители. Община Несебър подкрепя тази стратегия".
"Съвременната система за опазване на културното наследство представлява мрежа от партньори, в която влизат държавата, общината, местните граждани и бизнесът", обобщава проф. Кръстев и завършва с предложението в Плана да бъде приет специален закон за Несебър, тъй като той е единственият исторически град в България, който е Световно наследство и едновременно жив град. Опазването му трябва да бъде национална кауза и държавен приоритет. Така държавата ще покаже на света, че не само притежава уникални ценности, но и умее да ги опазва.
Въпроси във въздуха
Тъй като изпитвам неудобство да задам няколко простички и наивни въпроса на проф. Кръстев, които предполагам вълнуват не само мен, си позволявам да ги задам безадресно, да ги оставя да си висят във въздуха: да си представим, че бъде приет специален закон за Несебър, то какви са гаранциите, че ще бъде спазван от местните мастити и по-малко мастити подземни босове?
Още не са изстинали оръжията от онзиденшната престрелка между бандите на Каратиста и Очите, още оперират пострадалите. Как жителите на стария Несебър и туристите ще бъдат защитени от рекета и угрозата на гангстерите? Как ще бъдат "разопаковани" къщите от дървените търговски сандъци и безбройните рекламни пана? С какъв поминък ще бъде заменено рентиерството?
