Доклад е внесъл съветникът от ДСБ Вили Лилков.
Той напомня, че градината има историческо значение за София. До Освобождението поляната била наричана Стамболова ливада. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организирал мястото, като
Княжеска градина
с площ от 35 дка и построил четири павилиона за цветя.
След 1887 г. част от градината била отделена като Ботаническа и княз Фердинанд я превърнал в център за култивиране на цветя и растения.Там работили най-известни градинари и ботаници - Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др.
Йохан Келерер създал алпинеум с редки ендемични видове насаждения, събрал, отгледал и разпространил над 3000 вида растения, вкл. и рядко срещани. Обликът на Княжеската ботаническа градина бил завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.
От 1891 г., в градината бил устроен и зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината била оградена с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.
След обявяване на Независимостта на България, бил обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината, но реализацията била осуетена от избухването на Първата световна война.
През 1935-1936 г., със средства на царското семейство в градината била устроена т. нар. "Царска детска градина" - с лабиринт, басеин, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. Имало цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
Целенасоченото съсипване на градината започва малко след преврата на 09.09.1944 г., когато там е разположена съветска зенитна батарея. Оградата е разбита, свалена и пренесена в резиденция "Лозенец".
В доклада на съветника Лилков се напомня, че
в момента градината е без име.
Връщането на нейното първо име е началната стъпка за възстановяване на връзката, както с историческия й облик, така и с архитектурното й обкръжение. Пресъздаването на оградата, с декоративна функция, ще придаде автентичен вид и характер на мястото.
Според председателя на комисия по култура в СОС Малина Едрева до края на лятото предстои да се уточнят и критериите за международен конкурс за пространството при паметника.
Последвайте ни
