Какво разбират българите под "социален живот"

Б ългарите разбират социалния си живот основно като срещи и събирания с приятели и роднини, което не е типично за другите страни от ЕС.

Това каза пред БТА Десислава Димитрова - началник на отдел "Статистика на условия на живот" в Националният статистически институт (НСИ).

Сред обясненията на този феномен не са само ниските доходи, а и липсата на културни средища, за тези, които биха искали да осмислят социалния си живот по друг начин, или просто липсата на интерес към други форми на социален живот, коментира тя.

НСИ започва от март анкетно проучване "Статистика на доходите и условията на живот 2015", което ще търси отговор на въпроса къде е българинът по материални лишения и социален живот спрямо гражданите от ЕС. То се провежда всяка година у нас и в страните от ЕС.

Експертът напомни, че по отношение на риска от бедност страната ни през последните години се задържа на постоянно ниво - 21% от населението на страната живее в риск от бедност, като под нас са само още две страни от ЕС.

По-големият проблем е свързан с показателя "материални лишения", по който ние сме в дъното на европейската класация. Сред индикаторите, които статистиката включва в понятието "материални лишения", са невъзможност да покриваме текущите си енергийни разходи, да отидем на почивка, които косвено са свързани със социалния ни живот.

Всяка година в изследването се включват въпроси по различни модули - специфични теми, които се определят от ЕК.

Тази година модулът е "Социален живот и материални лишения". 

Ще се събира информация за посещения на културни и спортни мероприятия, ще има въпроси, свързани със срещи и събирания с роднини и приятели и съседи, участие в неформални и формални дейности, свързани с благотворителност, въпроси, свързани с основни потребности и свободното време - дали можем да си позволим купуването на обувки, нови дрехи, среща с приятели, достъп до интернет за лични нужди.

На въпроси, свързани с модула "Социален живот" сме отговаряли през 2006 г. - преди да станем член на ЕС, напомни Десислава Димитрова.

Като цяло изследването ще се оформи на базата на информация, събрана с два типа анкетни карти - Въпросник за домакинство и Индивидуална анкетна карта за всеки член от домакинство на 16 и повече години. Въпросите от модула "Социален живот и материални лишения" са част от Индивидуалния въпросник.

С въпросника ще се събира информация за жилището и жилищните условия, разходи свързани с жилището, в което живее домакинството - плащане на кредити за покупка, разходи за ток, парно и ремонт. Ще се събира и информация за притежание на стоки за дълготрайна употреба, за възможностите за посрещане на непредвидени разходи, за доходите на ниво домакинство и приходи от селскостопанска дейност.

С Индивидуалния въпросник се събират данни за трудовия живот, икономическа активност, информация за основна и допълнителна работа, текущи месечни доходи от трудова дейност, пенсии, обезщетения, продажби или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. Ще има и въпроси, свързани със самооценка на здравето и достъп до здравеопазване.

Общо на близо 140 въпроса ще трябва да отговарят домакинствата. Отговорите са доброволни. Средно едно интервю в домакинство ще отнеме около час. НСИ е обучил за целта над 150 анкетьора. Резултатите от изследването се очакват през юни следващата година, а предварителни данни за модула "Социален живот и материални лишения" може да има в края на тази година.