З начителен дял от населението на страната е засегнато от въздействията на шумовото замърсяване. Дори и с по-ниски нива, при продължително въздействие
шумът може да причини неблагоприятни ефекти върху здравето.
Това сочат данните от последния Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда у нас, който предстои да бъде приет от Министерския съвет и официално оповестен. Докладът, предоставен на БТА, е изготвен от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и анализира данни от 2013 г.
Изводите от осъщественото наблюдение и анкетно проучване сочат, че големите градове на България не са станали по-тихи през 2013 г., а в по-голямата част от контролните пунктове, измерените нива на шум надвишават граничните стойности.
Според изводите в доклада
основният източник на шум у нас продължава да бъде изключително натовареният автомобилен трафик.
Причина за шумовото замърсяване е и липсата на обходни маршрути за транзитно преминаващите транспортни средства.
Други фактори, допринасящи за наднормените нива на шум у нас, са минималните разстояния между сградите и пътните платна, липсата на достатъчно места за паркиране, както и недостатъчното поставяне на шумоизолиращи екрани.
Нивата на шум се измерват в 726 пункта в страната, в 528 има превишение
Националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии се ръководи от Министерството на здравеопазването. През 2013 г. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) са осъществили измервания в общо 726 пункта в цялата страна. Данните показват, че допустимите шумови нива са превишени в 528 от контролните пунктове в страната, което представлява близо 73% от общия им брой.
Извършените измервания показват, че делът на пунктовете с превишени нива се увеличава в сравнение с 2012 г., през която са били 69% (501 пункта).
Като неблагоприятен факт се отчита нарастването на пунктовете с шумови нива от 63-67 децибела - повишение с 33% спрямо 2012 г.
Специалистите отчитат като положителна тенденция намаляването на броя на пунктовете с измерени шумови нива в диапазона 58-62 децибела (с 1,5%), както и тези с нива 73-77 децибела (с 1,8%).
През 2013 г. отново няма пунктове, в които да се отчитат най-високите стойности на шумови нива - в диапазона 78-82 децибела и над 82 децибела, посочват експертите. Само при седем от общо проверени 440 различни промишлени източници на шум са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.
Най-много се увеличава шумът в Ловеч, подобрение има в Кърджали
Повишение на броя на пунктовете с наднормени стойности на шум през 2013 г. се наблюдава в градовете Ловеч – с 10 пункта, София – с 8 пункта, Плевен и Търговище – с по 3 пункта, Бургас, Кюстендил и Попово – с по 2 пункта, Варна, Шумен, Свищов, Ботевград и Самоков – с по един пункт.
Състоянието в Ловеч е тревожно, увеличаването на пунктовете с наднормен шум с 10 броя спрямо предходната година се свързва с увеличения автомобилен поток в жилищните квартали и в централната градска част, отбелязват специалистите.
В Плевен превишението на граничните стойности идва от териториите за обществен и индивидуален отдих и в зоните за научно-изследователска дейност, а в Търговище – от интензивния трафик на леки и товарни автомобили, лошото техническо състояние на превозните средства, високата скорост на движение, незадоволителното състояние на пътната настилка и недобрата пропускателна способност на транспортната мрежа, особено в центъра на града.
Леко подобрение на акустичната обстановка се забелязва в Кърджали, където броят на пунктовете с наднормени стойности на шум са намалели с един.
Постижението е в резултат на добри градоустройствени решения и намаляване потока от тежкотоварни автомобили по пътните артерии, посочват от ИАОС.
Нивото на шум в София се задържа трайно над граничната стойност
В София броят на пунктовете с наднормени стойности на шум през 2013 г. се увеличава с осем. Въпреки изграждането на нови пътни съоръжения (кръстовищата при телевизионната кула на бул. „Драган Цанков“ и на бул. „Акад. Иван Гешов“), пускането в експлоатация на нови участъци и станции от метрото, и свързаните с тях промени в организацията на движение, нивото на шум в голяма част от пунктовете се задържа трайно над граничната стойност, пише в доклада.
Най-високи шумови нива са регистрирани на пункта при бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Латинка“, следван от пункта при гара „Подуене“ и пункта при бул. „Черни връх“ и ул. „Плана“, вследствие на строителството в района на Семинарията и телевизионната кула.
През 2013 г. Националният център по обществено здраве и анализи е осъществил пилотно проучване за оценка на въздействието на шум в район с наднормена експозиция на шум. Територията на предварително определения обект на изследване, е оградена от високоскоростни градски магистрали, които са основен фактор за емитиране на шум с високи нива до 73 децибела, а именно бул. „България“, бул. „Гоце Делчев“, бул. „Цар Борис III“ и бул. „Акад. Ив. Гешов“. Стойностите от националната система за мониторинг на шум за този район са над нормата за всички пунктове на измерване през целия период на мониторинг, се отбелязва в доклада.
Продължително излагане на шум може да въздейства върху нервната система
Шум с нива около 50-60 децибела оказва вредно влияние върху нервната система на човека и смущава неговия труд и почивка, а между 50 и 80 децибела – затруднява разбираемостта на говора, сочат изследвания, цитирани в доклада на ИАОС.
Шумът с ниво между 100 и 120 децибела за ниските честоти и 80-90 децибела - за средните и високи честоти, може да предизвика необратими изменения в органите на слуха, а при трайно излагане – да доведе до болестно състояние, посочват специалистите.
Смята се, че ниво над 120 децибела поврежда слуховите органи.
Шумовото замърсяване отдавна е признато като проблем на качеството на живот и благосъстоянието, но все повече се признава и като проблем на общественото здраве, се изтъква в европейския доклад „Европейска околна среда – Състояние и перспективи 2015“, публикуван през март тази година.
Европейските специалисти отчитат, че шумът в околната среда е не само източник на дразнение, но е свързван с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт и инсулт.
Смята се, че шумът в околната среда е допринесъл за около 10 хил. случая на преждевременна смърт, дължащи се на коронарна болест на сърцето и инсулт всяка година.
Почти 90% от въздействията върху здравето, свързани със шума, се асоциират с шума от движението по пътищата.
Продължителното излагане на шум може да окаже въздействие на централната и вегетативната нервна система, и върху сърдечно-съдовата система, се посочва в доклада на ИАОС.
При някои хора продължителното излагане на шум може да доведе до проблеми с дихателната система и изменение на респираторния ритъм, както и до проблеми с ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна или задържане на вода в организма, посочват специалистите.
