Нб брега на река Дунав, в северозападния край на България, лежат останките на древно римско селище, наречено Рациария - безценно историческо наследство.
Районът(в землището на село Арчар, Видинско - бел. ред.) обаче е осеян с огромни кратери, които свидетелстват за нашествието на иманяри, търсещи съкровища за черния пазар. А това застрашава една от най-големите находки на антики в световен мащаб.
Археологът Красимира Лука, която ръководи разкопките в района, обясни, че мястото е постоянно нападано от крадци. Но в търсене на древни монети и бижута, апашите потрошават безценни керамични съдове и други артефакти с историческо значение.
"Самото унищожение на предметите не е просто престъпление, то е непоправима трагедия", подчерта тя, поглеждайки към потрошени от вандали керамични и стъклени съдове. "Веднага след като нашият екип напусне, идват иманярите. Борбата е неравностойна".
Разположена на кръстопътя на много древни цивилизации, според местните учени България се нарежда зад Италия и Гърция по брой антики под земята. Но държавата е безсилна пред престъпниците и не успява да предотврати кражбата на антики, с което лишава света от част от културното му наследство. Това ощетява бедната балканска страна и по друг начин - лишава я от необходимите й приходи от туризъм.
По данни на полицията всеки ден над 50 хиляди граждани търсят съкровища по българските земи - дом на 7,3 млн. души. Според Ангел Папалезов - високопоставен полицай, стотици хиляди артефакти се изнасят от страната всяка година. Дилърите печелят по близо 40 млн. долара.
Рациария е най-драстичният пример за иманярство през последните 20 години - от краха на комунизма насам. Първите разкопки били започнати от български археолози в периода от 1958 до 1962 г.. Италиански екип подновил работата по проекта през 1976, но липсата на средства го принудил да напусне през 1991. Западни експерти определят Рациария като археологически обект от световна класа, изправен пред смъртна опасност.
"Рациария е от огромно археологическо и историческо значение не само за региона и България, но и за света заради изследванията на Римската империя", обясни Джейми Бъроус - археолог от Нотингамския университет.
"Обектът може да е Помпей на Северозападна България - да носи богатство на този беден регион, който се нуждае силно от подобен туризъм", посочи той в имейл до АП. "Без бързи и ефективни действия тази възможност може да бъде пропусната".
Археологическите обекти били пазени добре по време на комунизма от силния страх от вездесъщата полиция и тежките наказания. След краха на тоталитарната система обаче мнозина започнали да грабят, за да се изхранват. Организирани от местната мафия, броят на екипите набъбнал в пъти за кратък период от време. Днес те са оборудвани с метални детектори, булдозери, трактори и дори изваден от употреба военен камион.
България е дом на част от най-уникалните и уязвими културни ресурси в Европа. Може би най-впечатляващи са останките от траките - влиятелното царство на воини, сломено единствено от Александър Велики и Римската империя. Най-известните обекти от тях в България са гробниците и могилите, съдържащи зашеметяващи златни и сребърни произведения.
В началото на октомври близо 5000 римски предмета бяха изложени в Националния исторически музей в София. Тя бяха иззети по границата със Сърбия, само на няколко километра западно от Рациария.
Лука разказа историята на трима мъже от с. Арчар, които открили златна монета и я продали на иманяри за 1500 евро - четири месечни заплати в България. "Месеци по-късно същата монета бе продадена в Германия за многократно по-висока цена", отбеляза тя. "Но не са отговорни единствено хората с лопатите. Има голям брой хора нагоре по веригата, които се радват на подкрепа от високите етажи".
През последните две десетилетия, продължи тя, престъпни групи непрестанно подкупваха полицаи, прокурори и местни държавни служители, за да прикриват дейността им. Тези, които бяха залавяни и осъждани, са от най-ниските нива на групировките.
При над 50% безработица от общо 2700 души население кметът на Арчар Емил Георгиев изглежда неспособен да спре ежедневните атаки на крадците, които търсят съкровища, за да подобрят живота си. "Обикновено работят късно вечер или през уикендите и празниците", обясни градоначалникът.
"Наскоро получихме средства от правителството, но те осигуриха работа на едва осем души. Работят като охранители на археологическия обект", заяви той и повдигна рамене, след като бе попитан как тази малка група може да пази толкова голям район.
Във Видин - административния център на региона, новоназначеният областен управител Цветан Асенов обяви, че предпазването на тези обекти и превръщането им в магнит за туристите е един от приоритетите на управлението му. Но се оплака, че не е лесно по време на икономическа криза. Експерти твърдят, че е невъзможно да се изчислят броят и размерът на разграбените вещи.
"Има стотици надгробни плочи и статуи в местните музеи. Но това, което не знаем със сигурност, е колко точно реликви са били изнесени от държавата и колко вече се намират в Италия, Мюнхен и Виена", допълни Румен Иванов - професор по история на Римската империя в Националния археологически институт с музей.
Източник:
БГНЕС - архив
